Париж в някакъв смисъл е столица на свободата. В Париж въздухът ухае на свобода. Наслаждавал съм се на този въздух. Който е живял в Париж добре ме разбира. Няма какво повече да обяснявам.
Затова враговете на свободата удариха по Париж. Всички, които обичаме свободата, днес сме парижани...
А тия, които мразят свободата, днес, предполагам, тихичко се радват. Радват се тайно, както подобава за подлеци и за страхливци. Нека да се радват с тази своя извратена радост.
Европа е свобода. Америка е свобода. Светът като цяло - и всеки отделен нормален, естествен, човечен човек - обича по свой начин свободата. Не тиранията, а именно свободата. Извратено е човешко същество да обича тиранията. Нечовешко, противочовешко е да обичаш тиранията. Без свобода животът просто не си заслужава усилието...
Ето по тези причини враговете на свободата са обречени. Неминуемо ще си разбият главите. Както винаги е ставало в човешката история.
А пък свободата е смисъл на историята. Одисеята на индивидите и на народите към свобода е съдържание на историята - и на историята на отделно взетия човек, и на историята на цели народи.
"Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истината прави духа свободен." Думи на философа Хегел. Немец. Голям приятел на Франция. И на неудържимия френски порив към свобода. Той е съвременник на Великата френска революция. Да, свободата е същност на духа. Духът пък е самата мощ. Духът е нишката, която ни свързва с Бог.
Точно затова пред истината и пред духа не само тираните, но и привържениците на тиранията са безсилни. Затова те са безсилни и пред неудържимия, пред вечния човешки порив към свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
За съжаление повечето хора не разбират, че терористичните актове в Париж (и другаде) не са изолирани явления, а част от увертюрата към Третата световна война и че вероятно изживяваме последните мирни дни – може да са няколко месеца или години, но голямата война не е далече.
Публикуване на коментар