Скандално: не разбиращи що е философия учители де факто подкрепят екзекуцията, изгонването на философията от нашите училища!

Моят приятел и колега Райчо Радев ми изпрати копие, показващо как са реагирали учители във форум ПЕДАГОЗИ във Фейсбук - по повод на протестното писмо до МОН, което група разтревожени граждани изпратихме преди няколко дни (виж: Протестно писмо до министър Танев по повод застрелването на философията, против изваждането й от учебните планове). На Р.Радев се е наложило да обяснява на учители какъв е смисъла младите да бъдат сериозно обучавани в мислене в часовете по философия; оказва се, че протестното ни писмо е било схванато в най-грубия смисъл и пределно опростено, като загриженост, че философите щели били да останат без часове - и ще се наложи да бъдат изгонени и от средното образование (след като бяха изгонени по-преди, след 1989 г., и от "вишото" ни образование). Интересни са тия полемики, те много говорят, аз ще помоля Райчо да ми разреши да ги публикувам; много е хубаво и ценно неговото изказване там, когато той възмутен обяснява какъв е смисъла младите да учат философия. Но засега искам и аз да кажа нещичко по този повод.

За да има такова едно крайно обидно, пренебрежително отношение към философията у нас даже и сред учителското съсловие - тя обикновено е приравнена към "лесните", "излишните", "маловажните" и "третостепенните" предмети, тя бива поставяна даже от институциите сред учебни предмети от рода на физическото, рисуването и пеенето! - вина имат и самите философи, самите преподаватели по философия, които допуснаха такова едно пренебрежително отношение: защото философия по начало следва да е сред най-важните, най-необходимите учебни предмети, сред предметите, без които не може. Но това е друга и голяма тема, ще ми позволите засега да не се изказвам по нея. Но се оказва, че преподаватели по другите предмети, примерно дори историци, филолози и пр., си позволяват да проявяват към философията едно снизходително и пренебрежително отношение, сякаш тя е нещо като далечен беден роднина, който допускаме "на масата" защото сме милостиви, а не защото ни е приятно да е сред нас. Поразително е това, че даже преподавателите по другите предмети не разбират смисъла да бъдат обучавани младите във философия, което показва, че самите учители не са добре обучени по този предмет, не разбират що е това философия, за тяхното съзнание тя явно е нещо от рода на прословутата "обща култура", нещо излишно и ненужно; ето че липсата на сериозно обучение по философия на самите учители в сферата на "вишото" ни образование (пиша тази дума така, както я произнася нашият любим премиер) даде своите грозни плодове: учителите в огромното си мнозинство сами не знаят що е това философия. И си позволяват такова едно подигравателно даже отношение към философията и към учителите по философия, а пък тези последните сякаш не намират убедителни аргументи да се защитят.

Навремето, в първите години след 1989-та, когато покрай изгонването на т.н. марксистка философия беше изгонена от "вишото" ни образование и философията изобщо (и то по пошли причини: отделните факултети просто изгониха "натрапницата" философия с оглед да това да присвоят това учебно време за своите предмети, т.е. по откровено користни подбуди, на никой тогава не му пукаше за качеството на образованието на студентите!), моя милост участва в дискусии по този въпрос, тогава се опитвахме да обясним, че този вътрешноцехов егоизъм ще навреди на обучението на студентите, но никой не се вслуша в аргументите ни; сега пък е на дневен ред въпросът за изгонването на "натрапницата философия" и от гимназиалното образование, и ето, зле подготвени или направо съвсем неподготвени по философия учители по другите предмети, тласкани от същия пагубен вътрешноцехов егоизъм, пак се изказват пренебрежително за философията и фактически работят за нейното изгонване от училищата, с оглед полагащите за философия часове да отидат за техните "толкова важни" предмети.

Ето че и сега се налага борба за убеждаването на тия колеги, че така не е морално да се постъпва, че качеството на образованието на младите е истински важното, а философията е незаменима в тази посока; за хората, които знаят що е философия, тоест за добре или качествено образованите хора, на тях не им се налага да бъдат убеждавани в смисъла да се учи философия, но ето, явно има зле образовани хора, неразбиращи що е философия, и такива хора са учители, на тях се налага простичко да им бъде обяснено що е философия, с надеждата да проумеят и да спрат обидите и подигравките спрямо философията и философите, които, видите ли, в тяхната представа са нещо като натрапници, които искат "да лапнат" толкова безценните часове, които, пак по тяхната бедна и користна представа, трябва да отидат за обучение по техните "безкрайно важни предмети". Но възможно ли е все пак на човек, който е зле подготвен във философско отношение, сам не е бил качествено обучаван навремето, когато е бил студент, по философия, и същевременно има претенциите, че е интелигентен и от "всичко разбира", та питам, възможно ли е на такъв човек да му бъде убедително обяснено що е философия, та поне да не се излага когато се изказва, както, примерно, се е изложил уважаваният колега Emil Jassim, историк, учител по история, който на 11 ноември г. във форум ПЕДАГОЗИ, струва ми се, без капчица неудобство е заявил следното:

Направете експеримент колко и какво помнят учениците от часовете по философия. И не, не казвам, че философията не е нужна. Казвам, че часовете по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически - да разсъждаваме върху гражданските права и отговорности, върху свободата и липсата й, такива, простички неща. И да, протестът е само и единствено заради нормативите.

Позволявам си тук да препубликувам изказването му, защото все пак го е заявил открито, публично, пред много хора. Аз съм малко донкихотовец и ще се опитам да обясня на колегата Jassim, пък и на други такива като него, които явно съвсем не знаят що е философия, а пък предполагам, нищо чудно, и самият министър да не е много наясно по този проблем, ще се опитам също като Райчо Радев да встъпя в такава една полемика, макар че наистина е скандално и крайно неудобно на учители по разните други предмети да им се обяснява това, щото по начало човек, който не знае що е философия, не разбира що е философия, на такъв човек с дефектно образование и с пределно стеснен духовен хоризонт не бива да му се разрешава да бъде учител. Но у нас всичко може, ето, повечето студенти не учат философия, стават след това учители, и почват да се разпореждат и да съдят, че философията, видите ли, не била важна, и даже ни казват с какво би следвало по тяхното мнение да занимаваме учениците и пр. Да, излагат се такива хора, аз лично не ща да се изказвам за това какво следва да се изучава по история, по другите предмети, не ща да си вра носа там, въпреки че като философ имам позиция и по тия проблеми.

Сега нямам време да кажа на колегата Jassim по най-понятен начин що е това философия и с какво се занимават учениците в часовете по философия когато тя се учи по един истински, по един правилен, пълноценен начин, но тия дни ще го направя непременно; и не само на него, но и на г-н Министъра ще се постарая да обясня това; приканвам и други философи да се включат. Много е показателно, че повечето преподаватели по философия си мълчат по този въпрос, това също много говори. Един вид са готови да изживеят съдбата на жертвено агне, примирили са се със съдбата си. А като едното нищо философията ще бъде изгонена от нашите училища, за какво ни е философия, та тя не е важна, та тя е нещо като "излишен лукс"?! Сега бързам за работа, скоро ще се изкажа по този въпрос, хубав ден ви желая, бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo