Президентът Плевнелиев е на светлинни години по-високо в личностно отношение от ходещия резил и безличника, носещ името Гоце Първанов

Навсякъде в интернет срещам крайно злобни нападки по адрес на Президента Плевнелиев, по повод на последните му изявления, които явно не се харесаха на щатните русофилско-путински сволочи и мерзавци; изглежда тая напаст е получила нареждане от господарите си да плюе българския президент непрекъснато и те най-старателно изпълняват заповедта, с оглед да си заслужат рубличките. По тази причина ми се наложи да реагирам с ето тези обобщаващи констатации, които според мен имат важен смисъл, който трябва да стигне до колкото се може повече дебели, санким немислещи български глави; по тази причина ги публикувам и в блога си:

В сравнение с личностните, нравствените (с извинение) и политическите качества на лъжеца, ченгето и платеното руско мекере Гоце Първанов Президентът Росен Плевнелиев стои толкова високо, че може с основание да се каже, че е на светлинни години по-високо от въпросния ходещ резил, носещ името Гоце Първанов - олицетворението на безличността, аморализма, безскрупулността и политическото сметкаджийство.

Това, че комуноидите, носталгиците по комунизма и враговете на свободата и демокрацията у нас харесват Бойко Борисов и ненавиждат Президента Плевнелиев говори и показва много! То е симптом за нещо много важно, но тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения. А това, че същите тия комуноиди толкова много се дразнят от Плевнелиев е достатъчно основание сериозните и нормалните хора да го уважават. Президентът Плевнелиев е най-доброто, което ГЕРБ изобщо можа да роди, да създаде и да даде на България. Понеже съм справедлив човек, не мога да не кажа и това.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo