Предговорът на подготвяната за печат нова книга със заглавие "Реформа на НЕобразованието"

Кратък предговор

 

Тази книга е писана през август, септември, октомври 2015 година. Тя има особен стил – репортажно-публицистичен, като при това трябва да се отбележи, че е писана от философ, т.е. принадлежи на жанра на т.н. философска публицистика. Това обаче не означава, че авторът ни занимава с някакви отвлечени от живота и реалностите размишления за съвсем абстрактни, принципни, фундаментални неща или същности; напротив, точно обратното, тук имаме една неотделимо близка до живота и до конкретните реалности на образователната ни система философска публицистика.

Авторът детайлно разглежда непосредствените дадености на съзнанието и на живота, анализът му прояснява съвсем конкретни жизнени ситуации – и едва на тази основа съсредоточава вниманието си към главния проблем: как, по какъв начин могат да бъдат решавани натрупалите се противоречия, кой е пътят за излизане от тях, какво конкретно трябва да правят образователните дейци, учителите, учениците, родителите също, та нещата лека-полека да си отидат на точното място. Иначе казано, това е книга, зовяща за незабавни промени, които при това следва да се правят „отдолу”, без да се чакат никакви указания и напътствия от висшестоящите ръководни власти. Затова може да се каже, че пред нас е книга, която е обърната предимно към жертвите на погрешно скроената образователна система у нас – една наистина анахронична, крайно абсурдна, ретроградна система, която при това се разминава със самата идея за това що е образование; и то дори не просто с нейното съвременно разбиране, а, бих си позволил да кажа, и с нейното извечно и изконно разбиране, с разбирането, което съществува от векове. Защото по начало всяко образование е нещо, което спомага за раждането на конкретния жив образ на една пълноценно развита и жизнеустойчива, иначе казано, адекватна на изискванията на самия живот човешка личност, с подобаващите за неговите предизвикателства качества и способности. Точно това днешното българско образование съвсем не го прави, поради което е и определено като НЕобразование, схванато е като призрачен феномен, нямащ нищо общо със същинската идея за образование, със същината на образованието като такова.

Книгата ми е покана за пределно честен, открит и разгорещен разговор с всички, на които не е безразлично какво става в българските училища. Тя е продължение на един такъв разговор, който всъщност от години се води в блога ми, но намерението ми сега е да направя нужното този разговор да бъде поставен на подобаващата плоскост. Именно на действената, практически ориентираната плоскост, плоскостта на конкретното правене на промени, на работата, вдъхновявана от иновации, от непосредствени творчески актове, от всекидневно експериментиране, от опитване и от търсене – и то не само в сферата на съзнанието, но и най-вече в сферата на истински действителния живот, сферата на делата, постъпките, действията, деянията, постиженията. Освен че, разговаряйки, се променяме в най-съкровеното мисловно и идейно отношение, успоредно с това ще трябва да променяме личностите си в измерението на своите практически подходи, на своя непосредствен живот, на своите практически изяви, т.е. налага се да започнем да изявяваме по съвършено нов начин личностите си. И ще трябва също така да допринасяме за пораждането на съвършено нов тип отношения помежду ни.

Промяната започва винаги с промяна на идеите, а на тази база, след като в съзнанията ни се е запалила искрата на новото, то това неумолимо ще доведе до лумването на огъня на истинската промяна, тази в живота, в съществуването ни. Убеден съм, че тази промяна, колкото и да е плашеща за някои хора, предстои съвсем скоро, тя вече тече, но мнозина даже не я забелязват – или не искат, пък и не могат да я забележат. Или дори имат неблагоразумието да й пречат, и то на най-първично, инстинктивно ниво. Но тия техни усилия, впрочем, са напразни – и са съвсем обречени. Имам предвид усилията на образователните бюрократи, намиращи се на властващи позиции – това е ретроградната сила, която всеки ден работи срещу същностния и коренен интерес на цялата нация. А нацията ни съдбовно се нуждае от коренна промяна в качествата на прословутия човешки „матр`ьял”. Този е смисълът на всяка същностна реформа в образователната сфера: да се освободи човешкият фактор, младите хора да получат нужните им условия да разгърнат потенциала си, да развият качествата си – с оглед да отговорят на предизвикателствата на времето, в което живеем.

Толкова. Ще добавя само това, че книгата ми има два варианта: пълен и кратък. Първият е издаден само онлайн. Краткото издание пък ще бъде издадено и в хартия; кратко е по понятни причини – да е удобно за ползване и да е по-икономично; никой не обича дебелите, многословни и тежки книги.

Приятно четене на всички, които ще държат в ръцете си тази книга – или ще я разлистват на компютъра си! Желая ви да имате полза от написаното в нея, от смисъла, който тя ще ви даде. Книгата ми се надява да бъде малък подтик към промяната, но всичко останало вече си зависи единствено от вас самите.

 

1 ноември 2015 г.

Пловдив                                                        Авторът

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo