Най-приятната смърт за непоправимо увредения комунистически урод

Гледам чат-пат един руски филм, казва се "Кухня" (комедиен сериал). Попаднах на великолепен епизод, в който се разказваше следната историйка:

Над ресторанта живее някакъв пенсионер, който навремето, при социализма, е работил в органите на вътрешните работи (милиция и КГБ). Непоправим комунистически урод. Воюва с работещите в частния ресторант под апартамента му, нарича ги "буржуи" и "капиталисти". Прави им какви ли не гадни номерца. Но ето каква съдба го последва него самия.

Той си има, разбира се, бюст и на Ленин, и на Сталин (на Сталин е дори по-голям). Всеки ден бърше тия бюстове с парцал за да блестят от чистота и за да им се радва.

Един ден реши да хвърли найлонов плик, пълен с вода, върху гостите в ресторанта (през прозореца). Да, ама пликът се изхлъзна от ръцете му и водата се разля по пода. Таваришчът милиционер се подхлъзна и падна. Опитвайки се да стане, се хвана за клатещия се шкаф, върху който най-отгоре са бюстовете на Ленин и Сталин. В един момент от клатенето бюстът на Сталин падна върху главата на комуниста и му разби черепа.

Тази, предполагам, е най-приятната смърт за непоправимо увредения комунистически урод: главата му да бъде разбита от паднал върху нея тежък бюст на таваришч Сталин! Чудесно хрумване на създателите на филма, за което те заслужават справедлива похвала!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo