ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

вторник, 1 декември 2015 г.

Два въпроса на един ангажиран български гражданин към Главния прокурор на Републиката



Позволих си във Фейсбук да отправя следните два въпроса към Главния прокурор на Републиката Сотир Цацаров (по повод на ето това: Последният бастион на ДПС са службите и Борисов не ги пипа):

Изложихте се като кифладжия, нали така, драги г-н Цацаров? (Прочее, защо да обиждаме кифладжиите, те пък какво са направили, те, предполагам, са светци в сравнение с Вас?!) Отвсякъде се оцапахте, туй пусто ДПС, тая вездесъща мафия, тоя проклет Делян Пеевски явно ви използват за изтривалка. (Умният човек няма да се захване да се бори със свиня, щото ще се овъргаля в кал, мръсотия и гнусотии, но и съюзник на свиня, очевидно, е не по-малко рисковано да станеш!) Ако изпитвахте поне най-малък респект спрямо правосъдието и законността в тази наша страна, драги г-н Цацаров, то отдавна вече щяхте да сте си дал оставката.

Като гражданин на България и като философ, преподавал дълги години на младите философия на правото и предмета гражданско образование, си позволявам да Ви подхвърля тази крайно неприятна мисъл, а, какво ще кажете: изпитвате ли все пак известен респект пред възвишеността (по идея) на автентичното правосъдие?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: