Демокрация – това не е самият справедлив, почтен и достоен начин на живот, това е само инструментът за създаване на продукта „справедлив, почтен и достоен начин на живот“. Демокрацията не е етикет, а манталитет. Не обявяването на демокрация гарантира превръщането на медиите и съдебната система в независими, а точно обратното - независимите медии и съдебна система превръщат една държава в демократична. Това са двата основни стълба на крехката демократична конструкция. Нечисти политици има във всяка страна. Демокрацията не обещава управление от хармонично развити демократични личности. Тя само гарантира, че независимите медии ще публикуват всяко погазване на закона, а независимият съд ще санкционира нарушителите.
Стандарт на живот – бедни сме не заради демокрацията, а заради липсата на демокрация
Демокрацията не обещава нито лош, нито добър живот. Нейните правила обещават само и единствено такъв живот, какъвто можем да си направим. Не какъвто си представяме, не какъвто бихме искали, а какъвто си го направим. С други думи демокрацията ни гарантира такъв живот, какъвто сме заслужили. Не какъвто мислим, че заслужаваме. А какъвто сме си изработили. Лъжа е, че демокрацията може без икономика, както преди време икономиката можеше без демокрация. Демокрацията в страни със слабо развита икономика е трудна, уязвима, застрашена. Виждаме го всеки ден.
Граждани - не може да има всеки ден демокрация, без всеки ден да има граждани
А на бедните работещи и още по-бедните безработни в страна с опустошена икономика не им е първа грижа да бъдат граждани. Няма как да си гражданин, ако се страхуваш. Страхът втасва в стомаха, колкото повече празно място в стомаха, толкова повече пространство за страх. Държавите са богати не защото са демократични, а са демократични, защото са богати.
Управляващи – те не са непременно умни, демокрацията не гарантира управление на умните
Тя гарантира само, че ще преброи гласовете на избори и ще обяви победата на този, който е получил най-много гласове. А какъв е той, не е неин проблем. Демокрацията не тегли гласовете – този избирател е образован, квалифициран, почтен, затова гласът му ще тежи повече. Гласовете се броят, не се мерят.
Властимащи – ние сме властимащите, ние, които гласуваме
И които отдаваме под наем властта си за един мандат на онези, които са спечелили най-много от гласовете. Така те стават властползващи. Тъй като властта е на демоса, на нас, ние определяме правилата за ползването й. При нарушаване можем да я отнемем и отдадем на друг при същия строг контрол за прилагане на правилата от наемателите на властта.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар