Из: Гаф след гаф на Охранителя (на руските интереси в България), Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Някой води ли сметка на „грешките” на Борисов и производните му във властта в полза на Русия, които се множат напоследък с главоломна бързина? Кой ли го съветва? ... Борисов за трети път в рамките на броени дни заема погрешна позиция спрямо съюзниците...
... Нашият охранител (на руските интереси) Борисов няма капацитета да прецени, че при цялата укоримост на много аспекти от турската действителност, агресивната руска политика до такава степен е дискредитирала Москва в очите на Запада, че в момент на избор той ще заложи на Турция - не от любов и симпатия (с каквато Борисов от името на българския народ се опитва да оправдае своите поклони към Москва), а по прагматични причини.
... Руските мантри с позоваване на опита от Втората световна война, разчитащи на опрощаване на „някои грехове”, които сработиха след побоя над Грузия през 2008 г., удариха на камък след рецидивизма на Путин срещу Украйна. Авторитарна Турция този път зае мястото на по-малкото зло на фона на ядрено-авторитарната Русия. Нейната световна мегаломания й и изигра лошата шега да тласне Анкара в обятията на онези, от които Москва се надяваше да я откъсне.
За да се направи подобна преценка обаче се искат базисни познания и защита на принципи. Вместо това София се оказа подвластна на вековни митове и корупционни руски практики, а самият Борисов се открои като техен закрилник.
Имаме отявлено проруски премиер, който се прави на прозападен и който не може да сметне един ход напред никоя от важните за нашето бъдеще международни позиции на страната. От гледна точка на неговото невежество, с което той толкова се гордее, това е разбираемо. Но се питам докога ли ще го търпят „колегите” му от НАТО и ЕС. Сега за капак се самоизключи и от семейството на страните от Централна и Източна Европа, но капакът на тенджерата под налягане, в която ври неговата проруска некомпетентност, все някога ще избие.
Май само на този фактор можем да се надяваме, за да се отървем от популиста, който се харесва тук на неговите подобия с приказки за сланината, с обобщения кой как идвал на протести с порше и прочее глупости, но в международен контекст се превръща в труден за понасяне вредител от наистина международен мащаб.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Въпреки някои забежки България в момента далеч не е най-проруския от бившите съветски сателити в Източна Европа, Чехия, Словакия и Унгария например сега заемат много по-проруска позиция.
Интересите на Русия и Турция в Сирия са противоположни, но не е ясно защо Турция прибягна до подобни крайни мерки. Тя освен всичко вероятно разчиташе на твърда и единна подкрепа от страна на НАТО, но въпреки вербалните декларации такава реално не получи. А ако Русия беше малко по-невъздържана, Третата световна война щеше вече да е започнала. Като цяло Турция вероятно си е направила криво сметката и нищо чудно нещата да завършат с падането на Ердоган. Иначе и Турция, и Русия водят антибългарска политика, така че България извън своите ангажименти в НАТО няма нужда да взема позиция.
Иначе повечето посткомунистически политици под повърхността остават лоялни към Москва и в един момент, когато маските окончателно паднат, нашите американски приятели и съюзници ще бъдат много неприятно изненадани.
Публикуване на коментар