Жертвал се бил г-н Москов заради здравната реформа - дали е така? Или е заради поста министър? Нима е толкова приятно нещо пустото министерстване? Какво ще каже по този въпрос и г-н министърът на образованието и науката проф. Танев, който също май-май се влюби прекалено в креслото си?
Много ми е интересна тази психология. На властогонци-службогонците. Те все за нещо се жертват, видите ли. Все за доброто на нацията се били жертвали. Но как да им поверваме че наистина този е точният им импулс, който ги вдъхновява чак толкова?
Ето че има нещо, което е непоклатима опора на политиката, която съответства на понятието си, и тя се нарича МОРАЛ. Или ДОСТОЙНСТВО. Тия неща се чувстват, ако не се усещат, с никакви думи не могат да бъдат заменени. Гловното е да не се оставяш да бъдеш употребен. Да не се превръщаш в нечия марионетка или пък в клоун.
Забелязвате ли - вижте снимката - какви силни, направо неудържими чувства са възникнали у г-н Москов към госин Премиеро, към госин главния оправяч на нацията и страната". Г-н Москов, вервате ли, че г-н Борисов наистина иска да оправя България? Вервате? И решихте да му помагате в това? Ашколсун за себеотрицателността Ви!
Ще видим дали един ден за героичната си постъпка ще си заслужите памятник... нерукотворный. Апропо, да се откажеш от политиката на партията си, която те е издигнала за министър, сиреч да потъпчеш принципите и ценностите, които тя е прокламирала, да изтъргуваш тия всичките неща за едно кресло ми се вижда възтъпичко.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар