Ние, хората, може би не сме чак толкова лоши, щом Шопен е един от нас.
Martin Demerdzhiev
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Любимият ми композитор. Според думите на Андрей Стоянов, „неговата музика като че ли е изникнала от клавишите.“ На самотен остров вероятно бих взел диск с двата му концерта за пиано (въпреки че те не са от зрелите му композиции) и мазурките в изпълнение на Артур Рубинщайн и двата концерта на Лист в изпълнение на Святослав Рихтер. А от книгите може би „История на Западната философия“ от Бертран Ръсел именно защото е неакадемична. И евентуално – защо не? - Вашата „Изворите на живота“. Не са толкова много качествените философски книги на български, още повече поради марксистките догми 1944-89.
Аз обаче има един друг въпрос: Шопен е композирал и е бил ценен от своите съвременници, както и повечето големи композитори. Днес обаче има съвременна литература, скулптура, живопис, архитектура, но практически няма съвременна класическа музика. Класическите концерти се състоят 95% от музейни композиции на 100-300 години. Това е все едно книжарница само с класици или картинна галерия само със стари майстори. Защо няма съвременни композитори, респ. защо не се изпълняват?
Публикуване на коментар