Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 декември 2015 г.

Гоце Първанов се държи така сякаш именно той дърпа конците на госин Премиеро, имащ от своя страна мераците на наш роден падишах



Първанов доволен: Христо Иванов беше спънка!, Вера К. Александрова, Снимка: архив Булфото

По-добре късно, отколкото никога, коментира лидерът на АБВ

Лидерът на АБВ Георги Първанов обяви удовлетворение от приемането на поправката в Конституцията, заради която правосъдния министър Христо Иванов подаде оставка.

Бившият президент коментира оттеглянето на министъра на Реформаторите с думите "по-добре късно, отколкото никога". Първанов прогнозира, че оставката няма да доведе до сътресения в коалицията.

Кратък мой коментар: Тая шушумига, тая ченгесарско-мафиотска отрепка, тоя безсрамен лъжец и наглец Гоце Първанов не чувства ли колко е гнусен? Той ли е обаче наставник и "оперативен ръководител" на Боко по линия на ДС? Държи се така, че имам чувството, че именно той непосредствено дърпа конците на госин премиеро, имащ от своя страна мераците на падишах. Доста е зле, доста е изпаднала руската пета колона у нас, щом е заложила на толкова бита карта, именно на тъй отвратително смърдящия политически труп Гоце Първанов...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: