Превратът се състоя, или "Пеевски" завинаги, От Петя Владимирова
Парадоксално: медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски пророкуваха преврат срещу премиера и сочеха главния превратаджия в лицето на министъра на правосъдието Христо Иванов, заедно с медиите, които описваха безобразията на политическите (всъщност икономически) назначенци в управлението на съдебната власт.
А изведнъж превратно гласуваха всички - повтарям - всички! парламентарни политически партии, с изключение на Рeформаторския блок, изпратени от народа в парламента за да управляват публично, честно, и отговорно.
Парламентарните партии на принципа - ако щете се гръмнете, ще правим каквото си спазарим в тъмното, а не на светло
Нищо публично, честно и отговорно няма в това, през юли да си сложат подписите и да декларират едни промени в Конституцията, и през декември да прегазят процедури във временната комисия, а днес и в парламента, и да се обърнат наопаки - с тайни мотиви, без честта на откритото и ясно политическо поведение, без отговорността за действията си пред никого. Как обясниха народните представители от ГЕРБ защо изведнъж подкрепят промяната на АБВ (и ДПС), а не тази, която са внесли. С мълчание.
Във вторник написах, че не било изключено историческият компромис да мине през парламента, срещу главата на правосъдния министър, за да бъде спрян неговият Закон за съдебната власт, в който е концентрирана истинската промяна на правилата на глутницата, която се разпорежда със съдебната власт.
Непростителна наивност: Нито историческият компромис (Конституцията) пуснаха, нито промените на правилата (Закона за съдебната власт) ще пуснат...
Залогът трябва да е колосален, за да свалят маските си толкоз откровено
Или зависимости и страх от единствения човек в държавата, който стои над законите - главният прокурор; или обвързани интереси в разрез със закона, които само стоящият над законите може да им осигури, което е същото.. Затова не им пука от избирателите (народа, както се изразяват понякога) - той пак ще ги избере.
В ситуация като днешната - с продажна политическа "класа", без алтернатива и надежда за изплуване от тресавището на корупцията - в други епохи и обстоятелства на сцената просто се появяват десетина читави офицери...
В демократично време надеждата е единствено осъзнатото негодувание на гражданите. Ако ги има.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар