Ченгето от ДС-КГБ Ахмед Доган стана лидер на руските мекерета и подлоги у нас

Из: ДУМИТЕ НА ДОГАН – ОПАСНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ, Автор: Александър Йорданов; съветвам ви да прочетете цялата статия, заслужава си!

... Но наистина е време да запитаме ясно – и Доган, и русофилските догановци у нас: кои са руските ценности, които биха ни накарали да се откажем от нашите – български и европейски - ценности?

Да се откажем от избрания път да бъдем част от семейството на успешните държави и народи? Какво по-ценно от родното и европейското, от западното, ни предлага Русия? Можем ли да отречем на Запада това, че той е синоним на прогрес, култура, свобода, ред. Ще възразим ли, че Изтокът роди чудовищата на материалната изостаналост и масова мизерия, авторитарните режими, абсурдните политически и житейски практики, които всеки живял по „онова време” в НРБ или СССР без проблем може да си припомни. Или е необходимо да цитирам Георги Гачев: „Само с винтовка в ръка руснакът може да види друга страна!”.

На снимката: Ахмед Доган с Евгений Примаков – Директор на Службата за външно разузнаване (КГБ) на Руската федерация (1991 – 1996), министър на външните работи (1996 – 1998), министър-председател (1998 – 1999) на Русия и Евгения Живкова – внучка на Тодор Живков, политик от БСП.

Още по времето на комунизма този руски учен стана автор на концепцията за „националните образи на света”, не по-малко интересна от модерните възгледи за „многополюсността”.

По-късно написа и една от най-задълбочените книги за творчеството на Христо Ботев. Баща му, талантлив музиковед, е родом от Брацигово, но има нещастието да се води по акъла на „съветските ценности” и свършва трагично в лагер в Сибир. Като изследва националните космо-психо-логоси Гачев стига до извода, че „целият език на руската традиционна полемика със Запада трябва да бъде преобърнат…” И дава примери на основата на възприемането на традиционните християнски ценности и символи. „Руснаците – пише той – ругаят Запада – за труда, капитала, богатството, горделивостта, демокрацията, личността, разсъдъка, отвлечените начала, правото, закона, за „Аза”. А всичко това се оказват богоугодни качества и ценности, а сатанинските са обратните: мързелът, потискане на таланта, безличност, суеверие, отдаденост на бездуховното…”

Българската „нормалност”, умереност, подреденост и прагматизъм, естествено, твърди Гачев, се вписват в модела на „богоугодните качества и ценности”. Те са част от западната цивилизация, а не са примък-отмък от изтока.

За близо половинвековната си доминация в България съветската власт на практика показа, какво означава да се пречи на талантливите и да се издигат в кариерата безличните, да се вярва суеверно в безсмислицата наречена комунизъм, да се ширят мързелът и бездуховността. Затова и въпросът ми е логичен: ако отхвърляме или не искаме да приемем европейските, т.е. западните, ценности, тези при които отидоха директно да живеят и да ги ползват, близо 2 милиона българи, то кои руски ценности ще приемем и какво ще се случи с държавата ни, ако ги приемем. Хулителите на Запада, между които се вписа и наш Ахмед, не дават отговор на този въпрос. Те не отговарят на въпроса, какво следва за нормалния свят, ако „руският образ на света” успее да се наложи като „ценност”. Но много от това, което ще последва, източноевропейските народи вече са го живяли. И всички те заедно се отказаха от тази „ценност”. Избягаха от нея. Не я желаят. От нея избягаха и десетки хиляди български мюсюлмани. Избягаха, защото бяха достойни граждани на България. Работеха за България. И бяха прокудени от просъветската българска власт. Същата, която бе вербувала такива като Ахмед Доган да и служат.

Но ще ми възразите: нима смятам, че днешна Русия е същата като вчерашния Съветски съюз или като някогашната имперска Русия, от която се възмущават и която критикуват остро нашите велики националреволюционери? Не аз смятам така. Тя така се представя, рекламира, пропагандира, желае. Тя смята, че най-хубавото нещо случило се на източноевропейците през ХХ век – разпадането на СССР, и завръщането на демокрацията и на националната независимост на редица държави, е трагедия за Русия. Само по себе си това мислене е опасност за всички европейци, не само за нас, българите. Нима някой е пречил на Русия след Втората световна война да постигне това, което Западът постигна за своите народи? Откъде тогава извира тази омраза към света на нормално успелите хора и държави? Дали това е народопсихология или особен вид политическо зомбиране предназначено за избиване на вътрешни комплекси, за контрол върху масите?

Днес хората ги обединяват не расови и етнически „ценности”, а ценностите на човешките права и свободи, на свободата и демокрацията. Обединяват ги западните ценности.

Разбира се, Турция на Ердоган не е Турция на Сюлейман Демирел. Така както и Русия на Путин не е Русия на Елцин. В Турция днес има сериозен проблем и с човешките права, и с демокрацията. Но ако не бяха възприети от Турция много от западните ценности, ако страната не бе член на нашия североатлантически съюз НАТО, едва ли тя би задържала на своя територия 2 милиона сирийски бежанци, едва ли би воювала срещу Ислямска държава, едва ли в нея и опозицията би имала този силен глас.

Днес, когато нашият народ има ясна цел и мисия пред себе си – да се утвърждава в семейството на западните държави, на западната цивилизация и ценности, никакъв Доган няма право да ни провокира с елементарни ченгсарски хватки като ни праща към Босфора или към Москва. Не в тези посоки е нашият път. Посоката е показана още от кан ювиги Аспарух и Светият цар христолюбец Борис Михаил I Покръстител.

Кратък мой коментар: Искам да отбележа нещо важно, тази връзка не се прави, кой знае защо, въпреки че в така очерталия се контекст с "историческата доганова реч" е толкова близо до ума. По този пункт особено старателно мълчат ратовниците на рублофилското движение у нас. Ето за какво става дума.

Това, че Ахмед Доган и Волен Сидеров дълго време играеха обща игричка (предназначена за немислещи балъци и лековерни наивници) и то по диригентската палка на единен подмолен център го знаехме отдавна; те по този начин си оказваха ценни услуги, примерно благодарение на Сидеров рейтинга на ДПС в последните 10 години нарасна твърде много (за което той, предполагам, е получил хубави пари от бездънните каси на ДПС). Сега обаче маските бяха свалени, оказа се, че и двамата са чисто и просто руски мекерета, че конците им са дърпани все от един и същ център, намиращ се в Москва. Сега и двамата, и ченгето от ДС-КГБ Ахмед Доган (изиграло най-злотворната роля в българския преход), и комедиантът Сидеров са вече "най-пламенни български патриоти" в ченгесарското разбиране на тая дума, т.е. техният "български патриотизъм" се разбира като безпределна вяра и неподправена любов към Русия и към СССР.

Маските вече са свалени. Кой сега от тях ще стане всепризнат лидер на руските мекерета у нас? На кого Русия ще даде доверие и поръчка да бъде водач на мекеретата си? Прочее, и двамата са бити карти, те са политически трупове. Те пак ще се джафкат и занапред за да будалкат балъците. Правете си сметката в колко тежко положение се намират руснаците у нас щом още залагат на тия провалени по всички линии играчи. Гоце Първанов също е към тяхната компания, да не забравяме и тази гнусна руска подлога. Чавка ли е изпила акъла на стратезите от Москва, че още залагат на тия смърдящи политически трупове?

Прочее, съвсем скоро предстои Русия да извади своя най-голям и скрит коз от ръкава - когато и Б.Борисов ще се афишира като подвластен, като най-примерен служител на тиранична североизточна Империя. Апропо, той е в най-топли отношения с Гоце Първанов и Ахмед Доган, които именно го измъкнаха от небитието и го направиха политически фактор у нас, те са неговите кръстници в политиката. Б.Борисов през първия си мандат управляваше със Сидеров. Не пожела да управлява с Костов, наложи се да управлява със Сидеров. Тия всичките факти нещо да ви говорят? Помислете малко де, щото се правите на изоглавени че не разбирате?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo