С доста хора обменям мисли във връзка със сложилата се ситуация около постановлението на Върховния касационен съд, с което аз печеля окончателно съдебното дяло и се връщам на работа в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволнен точно преди година и половина от една крайно самонадеяна директорка, на която все пак дадох добър урок: доказах й, че така тя няма право да се отнася с персонала, че не може да си прави каквото й скимне, да прибягва до административен терор срещу неудобните и срещу критиците си, да унижава хората, изисквайки пълно подчинение, да уволнява просто за да брани на всяка цена властта си, т.е. егоистичния си интерес и пр. Е, мен съдът ме връща на работа, но какво ще се случи като се върна там, как ще реагира загубилата битката, но не и войната директорка и каква следва да бъде моята разумна стратегия на поведение оттук-нататък? - ето този е въпросът, който ме занимава и по който сондирам мнения сред приятелите си. Ето какво ми пише тази вечер на имейла един приятел (публикувам извадки от писмото му), а по-долу можете да прочетете мои разсъждения по тази тема, провокирани от неговите думи, разсъждения, с които аз отговорих на писмото му:
Здравей! Знаеш ли, прочетох писмото ти и беззвучно (защото жена ми току-що заспа) се кисках! Ти - да се промениш, за да станеш поносим за другарката директорка???!!! Това и да го видя няма да повярвам!
Според мен най-нормалното и почтено поведение е да проведеш разговор с А. И тогава да решиш за поведението си. Не за започване на работа, а за поведението си. Не знам защо, но имам предчувствие, че проблемите ти в ПГЕЕ ще се решат скоро и то в твоя полза.
Бъди здрав!
А ето сега и моят отговор:
Здрасти! Благодаря ти за писмото!
Аз мисля най-вече върху ето това: дали да продължа с активни действия или иначе казано, с "войната" (в новия контекст, вече като "победител" в съдебните битки) срещу директорката А. с оглед тя да си иде от поста, или да спра с атаките (включително и медийни, в блога) и с искането за оставката й, което е възможност за някакво примирие и за "мирно съвместно съществуване" (каквото имаше навремето между лагера на комунизъма и свободния свят) известно време. Война до пълна победа или примирие - с оглед съвместно някакво съществуване и поносимост? С твърдост ли да продължа или да проявя мекушавост - ето за това мисля напоследък като победител, способен и на великодушие. Дали ако проявя мекушавост няма да я насърча тя да стане още по-настъпателна и да почне пак да ме тъпче докато ме изрита по още по-унизителен начин? Дали твърдите действия няма по-ефективно да я възпрат за да спре да ме закача, да ме остави на мира и да се принуди да ме търпи? За това мисля.
Доколкото я познавам при мекушавост от моя страна тя ще стане още по-настъпателна и по-безсърдечна. Тук съм в положението на Америка (САЩ) в политиката на американците спрямо ислямска държава или спрямо Путин: да се държа като "ястреба" Рейгън (който постигна пълна победа и срази империята на злото) или да бъда мекушав като Обама, който, както знаем, с мекушавостта си насърчи враговете на Америка и на свободата - и те станаха още по-нагли. Ястреб ли да бъда - или да стана мек като тая шматка Обама, да стана нещо като гълъбче - възможна ли е при мен такава мутация? Кое ще усмири по-ефективно тия, в чиито очи съм нетърпим враг? Защото аз безспорно в очите на директорката А. съм нещо като "злодей", "урод" или "народен враг", който не може да се търпи нито миг - щото разваля тъй умилителната социалистическа идилия на "сплотения колектив".
Това сякаш е вечен въпрос. Твърд боец ли да си остана или да почна да се държа по-християнски? Това ми е дилемата. Кое е по-разумното? И по-доброто?
Не знам за момента. Знам де, ама още се колебая. Интересното е, че днес разговарях с един учител, той също смята, че тя непременно за кратко време пак ще ме уволни. А той доста е врял и кипял в такива борби, самият него като учител са го уволнявали и той е печелил делото във ВКС, връщал се е на работа и пак са го уволнявали. Смята, че мирно съвместно съществуване не може да има с такива. И други хора така смятат. Или аз, или тя - дали и тя така смята? Възможен ли е компромис? Поне временен. И дали той няма за мен да е гибелен - особено в морално отношение. Да стана жалък като Москов, дето се мазни на Боко?
Аз на разговор с директорката А. все пак ще отида, само се чудя кога да го сторя. Тя често отсъствала от работа, не зная как ще я улуча в училището. Но съм длъжен да разговарям с нея. За да видим в такива едни преговори какви хоризонти за бъдещето ще се открият.
Хубава вечер! Извинявай, че те занимавам, дано не те натоварвам да мислиш, пренасяйки проблема си върху теб!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
5 коментара:
Според мен не е твоя работа да искаш оставката на А. в този момент; не това е в твоите ангажименти като преподавател. Ти си имаш твоя достойна позиция и не трябва да я разводняваш.
Разбира се - това до момента, в който А. ти отвори нова война. Тогава падат задръжките и поемаш изцяло своята гражданска позиция. Но засега не си предизвикан, следователно се дръж като английски джентълмен. Пък кой знае, една такава школа с овладяване на емоциите и олимпийско спокойствие утре може да бъде отлична атестация за нещо различно от провинциален преподавател. Всичко това го казвам съвършено сериозно.
А може и изобщо да не се стигне до такива въпроси за мирното ви съвместно съществуване в ПГЕЕ, като А. направо те възстанови и наново уволни. Ти извоюва голямата победа, сегашните проблеми са бял кахър.
Успех!
Напълно си прав, може тия мои съмнения и мисли да са съвсем излишни, дето казваш, може като се върна в училището мигновено пак да ме уволнят, а аз съм се закъхарил как ще съществувам "съвместно и мирно" с другарките?! :-) Голям идиот съм на моменти, това ето и сега се потвърждава.
Но ето, понеже съм все пак боец, за да предотвратя нова гавра с ново уволнение, с нова моя екзекуция аз вземам известни предпазни мерки, виж това:
Отчаян апел към проф. Танев: г-н Министър, моля Ви, нещо повече, настоявам: изпълнете си най-сетне задълженията с дължимата смелост и отговорност!
Все пак не съм животно, което само ще си сложи врата за ново заколение! "На война като на война", казват французите. А войната между нас не е спирала - въпреки всичките ми опити в тази посока. Безброй пъти предлагах помирение, молих, провокирах към диалог, призовавах, до изнемогване писах прочувствени призиви, които и камъка биха трогнали, нищо: отсреща дочувах само дрънкане на оръжия!
Аз не зная какви ходове са ми приготвили тия, които ме възприемат като "смъртен враг", подлежащ на безжалостен терор, но знам едно: че са ми скроили нови, нечувани номерца. В това съм абсолютно сигурен.
Знаеш ли, аз не вярвам в моралното прераждане, за мен такива чудеса са невъзможни...
Подкрепям казаното от горния анонимен. От себе си ще кажа:
Ангеле, бъди себе си, с една малка уговорка: Стена не се събаря като удряш главата си в нея, защото дори стената да падне,което е малко вероятно, задължително главата се счупва. По интелигентен начин за събарянето на стената, е изваждането на нужните тухли на възловите места, и тя сама пада.
Бъди здрав.
Томи Томев.
Явно сте решил да не се връщате в ПГЕЕ-то, г-н Грънчаров. Което е жалко, разбира се, но здравето е по-важно от борбата!
Не сте ме разбрал. Напротив, ще се върна, разбира се. Аз уважавам законите, ще изпълня постановлението на съда. Освен това за мен ПГЕЕ е МОЕТО училище.
Публикуване на коментар