Е, ще продължа да се старая, доколкото ми стигат силите, да живея както подобава за философа

Среща ме една дама, която работи в ПГЕЕ-Пловдив, учителка, колега (не преподава и тя философия, но учителства като мен). Поздравяваме ме се, поговорихме си, обсъдихме набързо това-онова. Тя ми честити връщането на работа в училището - съдът ме върна след като директорката преди година и половина ме уволни, заведеното от мен съдебно дело стигна до Върховния касационен съд, но го спечелих аз, в ПГЕЕ-Пловдив цели 14 години съм преподавал философия, но ето, и това унижение трябваше да преживея, уволниха ме поради... "пълна некадърност" и прочие. И в този разговор въпросната дама в един момент, когато стигнахме до проблема за бъдещето ми в това училище, за това как въпросната директорка ще ме приеме там против волята си и пр., се усмихна и ми каза ето тия паметни думи:

- Ангеле, какво да ти кажа, ти разбираш, но мисля, че като се върнеш, трябва да се промениш, трябва името ти да започне да е не "Ангел", а "Трайчо", станеш ли Трайчо, в смисъл да почнеш да си траеш за всичко, тя ще те остави на работа, ще се принуди да те търпи, но не станеш ли "Трайчо", няма да вирееш дълго, пак ще те уволни. Ти не разбра ли, че тя иска от теб едно нещо: да си траеш, да бъдеш като другите!

На мен ми стана много интересна тази тема, именно аз да се преобразя - и то точно аз! - в някакъв си "Трайчо" ("трайчо", а, как звучи само, какво ще кажете!), да почна да си мълча, да стана един вид живо въплощение на нашенската толкова мизерна и позорна поговорка "Мълчанието е злато", и също на една друга не по-малко позорна на поговорка, въплощаваща в себе си целия ни тъй гибелен национален манталитет "Преклонена главица сабя не я сече!", представяте ли си точно на мен да се случи това, да почна да мълча като страхлив плъх, да си преклоня главата, мен точно виждате ли ме в тази позорна рол?! Казах й тия думи, но тази мъдра жена ми отвърна:

- Е, аз те предупредих, стани "Трайчо" ако искаш да оцелеш, ако искаш да си счупиш главата, си бъди себе си, ала тогава няма да провирееш дълго, драги ми колега!

Каза ми това нещо моята приятелка и си тръгна. Да, тя е учителка в същото училище. Видя цялата история, довела до моето уволнение, пред очите й се разгърна цялата тази многозначителна история. И по нейно мнение спасението ми било само това: да стана и аз "Трайчо", представяте ли си?!

От вчера, в ранния предиобед откакто я срещнах тази дама в кварталния хипермаркет та до днес в главата ми се върти тази дума позорна "Трайчо", да ме прощават хората, които имат това име! Аз, видите ли, трябвало било да стана "Трайчо", името ми от този момент трябвало да бъде не Ангел, а... "Трайчо" - ако не почна да трая щял съм бил да изгоря, щели да продължат да ме гонят така, както навремето комунистите гонеха проклетите "империалисти" - откъдето произлезе поговорката, че еди кой си щели били да го подложат на такова гонене, че сякаш е "империалист", "ще те гоним като империалист", вие чували ли сте такава поговорка? (Младите положително не са я чували, слава Богу!) Ох, та значи аз в оставащите ми дни трябва да решавам дали да правя тази толкова голяма саможертва - да стана "Трайчо" означава не по-малко и не повече от това да се откажа доброволно от своето свещено право, наречено свобода на словото, ето такава жертва ми се предлага да направя! А какво е един философ, който сам се е отказал от свободата на словото си по такива егоистично-прагматични причини, с оглед проклетото оцеляване сами можете да прецените: ами жалка работа представлява такъв един философ-треперко! И мълчаливко. "Трайчо" трябвало, видите ли, да стана - ще стана, ама друг път! Аз от своята свобода на словото (и на писането) няма да се откажа, аз "Трайчо" няма да стана, майната му, човек един път живее на тази земя, поне да изживее живота си що-годе достойно!

В ПГЕЕ-Пловдив, за жалост, има доста "Трайчовци" обаче, спор в това няма. Навремето не бяха такива, говореха си кой каквото мисли, но в последните години откъде се взеха толкова много "трайчовци" аз не зная, пустия страх май ги произведе в такова изобилие. То комай само аз не станах "Трайчо", остана и аз да бях станал "Трайчо" и тогава социалистическата идилия щеше да бъде пълна! Значи аз спечелих съдебните дела - три съдебни дела спечелих в последните три години срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив! - но ето, ако сега стана и аз "Трайчо", какъв е смисълът от всичко случило се?! Поуката, дето казват даскалиците, от цялата тази история каква е? Най-позорна е поуката, която най-вече ще си извадят от цялата тази история младите, учениците: имало едно време един даскал по философия, който говорел каквото мислел, не го било страх, е, уволнили го, съдил се, спечелил всички дела, но като се върнал, сам се преобразил в "Трайчо", отказал се доброволно от говорене и писане, жертвал си и той свободата на словото и... щастливо се довлякъл и той до пенсия! Тази ще трябва да е поуката от цялата история. Кажете ми, как тогава да се развиваме като народ ако на младите им разказваме такива приказки, ако всичките ни приказки са с такива позорящи ни поуки?

Един мой приятел, философ от София, с когото често се срещам и разговарям (той е професор по философия вече) като ми честити "победата", ми заяви, че по негово преценка аз не трябвало да се връщам в това училище, а трябвало било да бягам далече - с оглед да се съхраня! Да се съхраня именно като философ, който, в оставащото му време, във времето за живот, което Бог му е отредил, трябвало да се отдаде само на писане, трябвало да се откажа от всичко с оглед да напиша още нещичко, щото това било истински важното за философа, да пише, да остави за бъдните поколения своите безценни мисли, а всичко друго било "суета на суетите", било излишно и прочие. Бягай далече, приятелю, откажи се от това училище! Питам го: добре де, а как ще живея, какво ще ям ако се отдам на писане, ако се откажа от училището, което между другото и ме е хранило целия живот, щото винаги съм бил преподавател, така да се каже, независимо дали в университет, дали в училище, но все съм преподавал философия?! Поставям му аз този този въпрос, а той ми отвръща: не с единия хляб живее човекът! Викам му: ами че аз ще умра от глад без хляб бе, човече, а той ми вика: я виж птичките, те нито орат, нито сеят, а Бог и за тях се грижи, не ги оставя да умрат, Той повече птиците ли обича отколкото теб, щом тях пази, и тебе ще запази! Леле, в чудо се видях: той ме съветва да бягам далече, щото ако остана в това училище заради напрежението там очевидно няма да напиша повече нищо, да не говорим за това да напиша нещо стойностно. Той, този мой приятел, винаги ми е казвал, че аз в училището се закопавам, дето се вика, "таланта", дарбата си съм бил погребвал, щото той пък, представете си, много ме цени като писател, твърди, че съм умеел да пиша и пр. И трябвало да се откажа от всичко друго за да пиша на спокойствие - с оглед нещичко свястно да напиша най-сетне. Тази е неговата теория. В някакъв смисъл той може да е напълно прав. Той разсъждава като чист философ, в този смисъл е напълно прав. Между другото и Сократ не е седял изобщо да пише, ами само се е занимавал с учениците си и като капак на всичко се е изказвал по всякакви въпроси, и то публично, поради което си е създал като мене толкова врагове, че най-накрая са го и убили тия негови врагове. С оглед да не ме сполети в пълния обем сократовата злополучна съдба, ето, той ме съветва да бягам сам от училището - брях да му се не види, и какво да правя сега?

Не ми е лесна работата, тежък е изборът, който трябва да направя, какво ще кажете вие по този въпрос, бихте ли ми помогнали с нещичко? Понеже не ми е леко, затова питам, на чисто човешка основа питам. Наистина съм объркан на моменти, и то силно. Какво да правя? "Трайчо" ли да ставам на стари години - та да се опозоря съвсем и аз? Щото стана ли и аз един "Трайчо" позорът ми ще бъде пълен! Трайчовци у нас колкото щеш, с лопата да ги ринеш. Аман от трайчовци! И какво, питам аз, ще стане с многострадалното българско образование ако и аз стана "Трайчо"? Майната му на българското образование, важното е аз да съм добре, така ли мислите и вие?!

Един приятел ми казва, че трябвало било да постъпвам умно, щото стени с глава не се чупят, моят приятел от Елхово Томи Томев ми казва това. Той съвсем правилно ми обяснява, че стена се чупи не с глава, щото тогава непременно главата ми ще пострада (тя, главата ми, и пострада де, и то съвсем буквално, преживях тежка операция на главата покрай тия истории, щото в един момент, в цялото напрежение, си счупих буквално и главата; та в момента главата ми е така крехка, че се налага доста да я пазя!), той съвсем основателно ми пише, че правилният начин за събаряне на стени бил да се извадят някои тухли на правилните места и тогава в един момент стената сама ще рухне, но с удряне напосоки, и то с глава, стена наистина не се чупи или събаря. А от друг мой приятел, казва се Петър Каменов от Монтана, съм научил друга една много вярна поговорка, той ми я припомня често: Ангеле, казва той, приятелю, ако гърнето удари камъка кое ще пострада, явно не камъка, нали така? Ако камъкът удари гърнето пак гърнето ще се счупи, нали така, ето, сам разсъждавай какво означава да продължиш борбите с казармената система на образование и с нейните защитници? Те са силни, ти си слаб, ти си сам, нищо няма да постигнеш, ами като гърнето все ще се счупиш, ето това ми казва моя приятел Петър, чието мнение много ценя - щото е мъдър човек. Прав е напълно. Аз съм гърнето. Те са камъкът. Счупеният, поразеният, пострадалият винаги ще съм аз. Това е положението. Брях, мама му стара, какво да правя при това положение?!

Трети един приятел ми казва да напиша покайно писмо до директорката, да й се извиня за всичко, ето, сега са свети дни, трябвало да й поискам прошка, все пак ти си джентълмен, Ангеле, мъж си, тя е дама, прояви великодушие, иди й се извини или пък й напиши писмо (но не го публикувай в блога!) ми каза той, помоли я за снизхождение, за прошка, кажи й също така, че ти също всичко й прощаваш, тя ще оцени този жест и ще те остави на мира, ето само тогава ще можете да започнете на чисто място, като забравите миналите обиди. Щото и ти много си я обиждал като си писал в блога за всичко, което е правила, не мълча, писа, писа, писа, е, тя не издържа, уволни те заради това твое писане. И просто няма защо да си кривим душите, че тя те уволни за нещо друго, не, уволни те точно заради това че писа в блога за всичките истории в ТЕТ-ЛЕНИН, заради писането в блога те уволни, не за нещо друго (не сме глупаци да вярваме, че те е уволнила за нещо друго, всички знаем, че тя те уволни заради писането, ето това ми казва този мой приятел). И ето, този човек ме съветва да й се извиня, да помоля за прошка, разбира се, да й дам обещанието да престана да пиша по такива щекотливи теми занапред, ето това било нещото, което щяло да ме спаси. Един вид той пак ме съветва да стана "Трайчо", но на други, дето се вика, основания. Леле, тежка работа се оказа тази, виждате ли сега пред какъв тежък нравствен избор съм поставен?!

Не знам какво да правя. Знам де, ама се питам дали наистина не се налага да преоценя нещата и да си изработя друга, по-ефикасна жизнена стратегия - ето за това се питам. Аз себе си не мога да сменя, от себе си няма как да се откажа, дори и да стана "Трайчо", първо, ще се отвратя от себе си и то това няма да е за дълго, в един момент ще ми писне и пак ще си стана "Не-Трайчо". Познавам се добре. Доста съм живял и добре се познавам. Сделки със съвестта си не мога да правя, това поне го зная с положителност. За мен съвестта е водещото, тя, съвестта, така ме съветва да правя: да не мълча а свободно да казвам каквото мисля. Да говоря и пиша каквото мисля за мен е мой най-висш човешки, граждански и професионален дори дълг. Не мога да се откажа от дълга си, щото тогава ще се презра. Мижитурка от мен не става. Не се хваля с нещо - то е голяма извратеност да смятате, че се хваля тъкмо с това, от което добро не съм видял! - но си е точно така, такава при мен е истината: не мога да потъпча в калта своето съзнание за дълг. Аз на тия неща уча учениците си пък сам да се откажа от тях, в поведението си да почна да правя точно обратното на това, на което ги уча - е, не искайте точно това от мен, аз мерзавец не мога да бъда! Който може, воля, да бъде какъвто си иска, аз обаче мерзавец не мога да бъда. Точка по този въпрос. Мисля, че се изразих правилно. И пределно понятно се изразих.

Е, и какво ще става занапред? Ами каквото трябва ще стане. Аз в това вярвам: прави каквото трябва пък да става каквото ще. Знам, че когато човек прави каквото трябва, в крайна сметка също става каквото трябва да стане и да бъде. Трудно, мъчително, иска се време, но в крайна сметка става каквото трябва да стане. Ако не правим каквото трябва никога у нас положението няма да стане каквото трябва да е - чатнахте ли сега, че хора като мен са все пак нужни, че не бива да ги убиваме, а, поне това схванахте ли? И че не е някакъв излишен лукс това, което аз правя, а че то е просто мой дълг. А дългът винаги има смисъл. Прочее, Сократ също е умрял щото е следвал това, което неговият "вътрешен демон" му е казвал. Този негов "вътрешен бог" му казвал винаги истината и правилното, той него слушал. Е, счупил си главата, пострадал. Голяма работа че е пострадал. Важното е обаче, че учениците му имат неговия пример. Който е нещо като закон за ония, които искат с право да се наричат философи. Е, аз се старая, доколкото ми стигат силите, да живея както подобава за философа. Нека да ме гонят, нека да ме плюят, нека да ме уволняват, нека да ме репресират, нека да ме правят зорлем дисидент спрямо системата в нашето свидно демократично и европейско отечество! Аз от дълга си на човек, на гражданин и на философ няма да се откажа - това поне е сигурното. Сам няма да си плюя в лицето, това не очаквайте от мен.

И тъй, дами и господа съдебни заседатели, "проблемът Грънчаров" си стои! :-) Да ви припомням ли тук тъй замечателните думи на таваришч Сталин, който така мъдро е отсъдил: "Есть человека, есть проблема. Нет человека - нет проблемы!"? Нема нужда да ви припомням тия забележителни думи, нали така. Тях ги знаем всички. Е, няма да ги припомням тия толкова вдъхновяващи - за някои сред нас особено! - сталинови думи. "Проблемът Грънчаров" си остава докато го има човекът Грънчаров. Докато съм жив, този проблем ще си стои. Сами си правете подобаващите изводи от това, скъпи ми таваришчи съвременни поклонници на генералисимуса...

Прочее, отклоних се съвсем, аз наистина май не съм наред, забравих най-важното: честито  ви Рождество Христово! Да, на този ден преди 2015 години се е родил Иисус Христос, нашият толкова човечен Бог, който ни е дал великолепен пример за това как следва да живеем. Какво има повече да се пише, Той ни е показал как следва да живее човекът: следва да живее достойно, подобаващо за човек, т.е. следва да живее човечно! Всичко е показано с неговия живот и пример. Затова спирам. Нека да се постараем да бъдем и с живота си достойни за това да се възприемаме като верни ученици на Христос, това е предостатъчно, с това е казано всичко! Не са толкова големи и сложни тия изисквания, напротив, пределно просто е всичко. Нека да бъдем добри и към ближния да се отнасяме с любов, с разбиране, а не със злоба или с високомерие. С това е казано всичко. Толкова е просто това, не забелязвате ли колко е просто и лесно?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo