Г-н Министърът на образованието и науката проф. Танев във Фейсбук е имал добрината да отправи любезна и сърдечна честитка по случай 8-ми декември (за малко да напиша... 8-ми март!), студентския празник. По повод тази честитка много хора са реагирали, хвалейки г-н Министъра за добрината, проницателността и за мъдростта му (можете да видите тия сърдечни излияния на дежурните... комплиментаджии!); аз обаче си позволих да напиша нещо съвсем различно и делово; ето първо какво написа г-н Министъра, а после прочетете какво аз се опитах да му кажа, възползвайки се от сгодния случай:
Todor Tanev каза: Честит студентски празник! Дано бъдете толкова мъдри, колкото е най-старият университет и толкова дръзки, колкото е най-младият студент. Нека е хубав празникът и интересен и умен делникът!
Ангел Грънчаров каза: Аз няма да се подмазвам на господин Министъра и да го фаля за мъдростта му (бодри подлизурковци у нас, вижда се, бол, не е като да няма!), а ще използвам случая да го информирам за едно писъмце, което му изпратихме вчера, понеже е напълно възможно чиновниците от МОН да скрият от него и това писмо на обезпокоени граждани; то касае важен проблем, свързан с това доколко ще е качествено и пълноценно образованието на децата ни в перспективата на "реформите", правени от МОН под неговото мъдро ръководство; ето за този документ става дума, изпратихме го вчера по имейла до г-н Министъра: Протестно писмо до Министъра по повод предвиденото скопяване откъм духовност на българското образование
Г-н Министре, така и така стана дума, ще си позволя да Ви кажа и това: преди точно година Вие ми обещахте да дадете интервю за воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия. Тогава току-що бяхте станал министър и по тази причина, предполагам, дадохте това обещание. Заявихте, че щом дойдете в Пловдив, ще дадете интервюто. След това стана така, че Вие "забравихте" за обещанието си, а моя милост, въпреки че бях взел какви ли не мерки да Ви доведа в студиото (примерно, шефката на РИО-Пловдив ми беше обещала щом дойдете в Пловдив да ме извести за това и пр., тя, разбира се, също не изпълни обещанието си!), не успях, така или иначе, а се добера до Вас, въпреки всичките ми опити. Имам чувството, че съвсем не желаете да се срещнете с мен и да отговаряте на зададените от мен въпроси. Защо ли е така - вие си знаете. Но е факт, че се получи точно така, констатирам истината за случилото се.
Както и да е. Припомням Ви този случай и то публично по простичката причина: добрите нрави изискват човек да спазва и да изпълнява дадените обещания. Пък дори и да голям властник. Щото моралът важи за всички нас, независимо от това какъв пост заемаме. И това бях длъжен да Ви кажа. Учител по философия и по морал съм, тази ми е работата: да припомням някои истини на ония, които са ги забравили. Върша си работата просто. Приятно министерстване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар