Моите сутрешни мисли и истории, свързани с възпитанието на младите чрез... изкуство - и с печалната ситуация в сферата на медиите

Минаха "филмовите часове" за моите ученици, т.е. часовете, в които те имаха възможността да гледат филми, образец за истинско киноизкуство: учениците от 9-ти клас гледаха филма на Ф.Фелини АМАРКОРД, тези от 10-ти клас - "Нощите на Кабирия", филма на същия режисьор, а пък единадесетокласниците гледаха италиански игрален филм за Сократ. Започнахме и обсъжданията върху филмите, всеки ученик, който разкаже за своите впечатления, за мислите и чувствата, които са се породили у него, ще получи подобаваща оценка. (Който пък предпочита, може и писмено да разкаже за впечатленията си.) Правим нещо като "практическо занятие", филмите ни казват нещо важно за човека и за живота, а пък младите хора, учениците, се учат да го "разкодират" този смисъл, да го преведат от езика на изкуството на един друг език, този на словото (и на философията, на психологията).

Разбира се, оказва се, че за младите това е трудно - по причина, че не са го правили. Да не говорим за това, че те комай изобщо не са попадали на филми, които заслужават да бъдат смятани за произведения на истинското киноизкуство. Позволих си лукса в часовете по философия да им дам възможността да пообщуват малко със света на изкуството; защото изкуството е форма на духа, която ни казва същото, което и философията, но по един съвършено друг начин. Сравняването на двата начина на изразяване на смисъла може да направи съзнанието на младите по-гъвкаво. И по-богато, естествено.

Искам тук да споделя някои свои впечатления и наблюдения и около прожекциите, и около самите обсъждания (които едва започнаха, вчера само в два-три класа разговаряхме за филмите). Тепърва още много аз лично ще науча. Засега разбирам ето какво (някои неща си ги знаех де, но сега потвърдих заключенията си.)

Масово учениците, така да се каже, се разочароваха: "Много лоши филми сте ни избрал да гледаме бе, господине!" - тази беше общо взето обичайната реакция, която много показва и говори. Е, да речем, към 10-тина процента от учениците примерно се загледаха в тия филми по-внимателно, за тях положително нещичко от магията на изкуството проработи; за мен беше много интересно да наблюдавам как този велик чаровник Фелини все пак успя да намери начин да привлече съзнанията на тия млади хора, дори да ги овладее; неколцина ученици ми се похвалиха вече, че били си свалили "цялата филмография" на Фелини и щели били да си гледат в къщи на спокойствие и останалите негови филми. Филмът "Нощите на Кабирия" развълнува доста ученици, забелязах, че някои момичета бяха така силно развълнувани особено на толкова силния финал, че си бършеха сълзите и едва преглъщаха! Една от тях след филма дойде при мен и ми заяви, че е много жалко според нея това, че повечето й съученици не могли да разберат филма. Жалко е защото - така тя продължи мисълта си, предавам точните й думи - защото "ако бяха гледали филма внимателно, то той щеше да ги направи по-добри"! Тази формулировка ми се видя много точна, момичето е успяло да усети точния ефект на филма (и на истинското изкуство) - то наистина умее да прави хората по-добри. Същото нещо следва да умее да го прави и философията. И училището като цяло, ала за жалост то не си изпълнява духовната мисия. Мъчи се да го прави, ала не успява. Много неща пречат. Има много пречки, някои от тях прекалено глупави. Непростимо глупави.

В този контекст разговарях вчера с ученици от два 9-ти класа. Обсъждахме разните сцени от филма, които ги бяха впечатлили - и ги тълкувахме в техния фройдистки, така да се каже, смисъл (самият Фелини, по собственото му признание, е "примерен ученик на д-р Фройд"). И аз се възползвах от започналия разговор, за да им подхвърля някои важни моменти, примерно за това, че една от най-важните, съдбовно важните за човека задачи в живота му е да успее да овладее собствената си сексуалност, своя сексуален инстинкт. Сиреч, да не допусне да стане жалък роб на инстинкта си, което води дотам да си подготви жалко бъдеще. Тази задача е особено тежка и важна в периода, в който вие се намирате - продължих аз да водя импровизираната си беседа, понеже забелязах, че учениците най-внимателно ме слушаха. Нашата сексуалност съдържа в себе си огромно количество енергия - та това е инстинктът, който служи на самия живот, който по начало поддържа и възпроизвежда живота! - която може да бъде употребена или за съзидателни, или за разрушителни цели. Група момчета-циганчета в този момент се присъединиха към нас, разговарящите (учениците, които разговаряха с мен, ме бяха наобиколили около катедрата) и си личеше, че искат да се включат в разговора, а това е рядък момент; възползвах се от него и казах ето какво:

- Оня, който не успее да овладее своята сексуалност, който допусне да изпадне под властта на нагона, на либидото си, неминуемо се превръща в жалък роб на... собствения си полов орган! Пълно е с такива хора, не знам дали сте забелязали това, дето са се озовали в положението техния собствен полов орган да е техен господар, а пък те да му слугуват, да са негови роби.

- Леле, господине, какви приказки говорите, не Ви ли е малко срам да говорите за тия неща?! - ми каза ухилен един от младежите, дето, забелязал съм, се прави на най-отворен по сексуалните теми, минава за "сваляч" и за доста напреднал, с успехи сред момичетата.

- Защо да ме е срам, аз Ви казвам една истина, нима има нещо срамно да се казва истината?! - възразих му аз.

- Давайте нататък, господине, интересно стана! - обади се друго едно циганче, което също много рядко се заслушва в това за какво разговаряме в часовете по психология.

- Е, аз казах вече главното: или ще успееш ти самият, твоя Аз да командва и да властва собствената ти сексуалност, или тя ще започне да те командва, а допуснеш ли това нещо, на тази основа ще си подготвиш едно жалко бъдеще; твоята личност ще почне неминуемо да деградира, ти ще станеш жалка картинка, инак казано, в един момент ще станеш пълен боклук като личност! Щото ето сега, в този период, когато сте съвсем млади, и когато трябва да се подготвяте за истинския живот, да придобивате ценни качества, способности, мнозина вместо това са станали жалки слуги, казахме, на собствените си полови органи, и на тази почва няма мирясване, горко им на такива! Затова и казвам, че ще станат един ден същински боклуци като личности.

- Господине, аз вече съм станал такъв боклук! Това сякаш за мене се отнася! - ми каза онова момче, дето минава за "много напреднал" в секса, което има много постижения сред момичетата. Казва ми това, обаче ухилен "до ушите", тъй да се рече.

- Е, още не си боклук, но си се запътил натам, предполагам. Но още може да се спреш. Трябва обаче всеки да води страшна битка с инстинкта си. На мнозина тя обаче не е по силите, на тях ще бъде особено трудно.

- Господине, да Ви питам нещо - обади се другото циганче, което внимателно слушаше до този момент, сякаш се беше много сериозно замислило за нещо - да Ви попитам нещо: колко пъти седмично може човек като нас да си прави... чи...ия? (Каза това и хем се изчерви, хем се изхили.)

- Е, мастурбирането е много разпространен начин младите да облекчават напрежението, пораждано от тиранията на сексуалността, на инстинкта си. За да намали властта на сексуалността над съзнанието си, човек следва да се научи колкото се може повече да се въздържа от тази опасна страст по удоволствието. За да започнете по-рядко да мастурбирате трябва по-рядко да гледате пустото порно. (Забелязал съм, че мнозина от тях гледат порно на смартфоните си дори и в училище, в час и пр.) Заради порното толкова много ви привлича мастурбирането. Оня, който привикне да развратничи на млади години колкото се може по-рядко, такъв като порасте, като му дойде времето ще може да изпита истинско удоволствие от пълноценния секс. А развратниците заради развратниченето в един момент ще загубят удоволствието от секса, щото то ще се притъпи. Животът на такива става същинска трагедия. Във филма на Фелини е показано как общо взето всички сякаш само за секс мислят, но повечето си остават с мисленето (и говоренето) за секс, а тия, които са истински развратници, са значително по-малко; и те са крайно жалки и нещастни. Сексуалният нагон е нещо като бич, който плющи върху главите на ония, които не са успели да го овладеят навреме, ето на вашите години. Тази ви е една от най-важните задачи в този период, в който сте сега. Вие общо взето затова и нямате настроение да се занимавате с нещо друго, с учене и пр., щото главата ви мисли само и предимно за секс.

- Вие откъде знаете това, че мислим само за секс?! Ама иначе сте прав де, само за това мислим. - дълбокомислено отговори момчето, което ме запита за мастурбирането.

В този момент би звънеца и се наложи да развалим разговора. Ето, показвам ви отчасти как вървят часовете по психология в училището, в което сега работя. Тук, за разлика от ПГЕЕ-Пловдив (откъдето директорката ме уволни миналата година) никой още не е заявил, че филмите на Фелини са... порнографски, че развращават младежта и пр. Но това не е късно да се случи де, и тук, предполагам, може да се намерят бдителни другарки и другари. Впрочем, в ПГЕЕ-Пловдив кампанията срещу мен беше старателно организирана де, и то по съвсем други причини.

Тия дни продължавам да очаквам решението на Върховния касационен съд по казуса с моето уволнение. Вече започна да тече трета седмица от 1-месечния срок, в който ВКС трябва да обнародва решението си. Много хора, мои приятели, ми заявяват все по-често докато чакаме решението, че за мен лично е по-добър вариант ВКС да присъди решение против мен, сиреч, да не отмени заповедта за уволнението ми - да да имам по този начин правото да се обърна към Европейския съд. Където ще имам шанс не само да си върна потъпканите права и унизеното достойнство, но и за всички понесени страдания и унижения съдът ще ме компенсира и със солидно обезщетение. Ще видим какво ще стане. Това съвсем скоро ще се разбере.

Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Хайде аз да ставам от компютъра, че днес имам предаване в Пловдивската обществена телевизия. Още не съм решил каква да бъде темата. Имам няколко варианта. Кой от кой по-хубави. Явно ще решавам до последната минута преди предаването. Чао и до скоро!

Да кажа и ещо нещичко. Предаването започва в 11 часа. Можете да го гледате в интернет, на сайта на ПО-тв. Апропо, Пловдивската обществена телевизия все още е остракирана от националните мрежи на разпространители на телевизионни продукции и канали; тази телевизия, понеже е различна, понеже е свободна, понеже има толкова интересни предавания, понеже е честна, понеже обича истината, понеже е бедна и прочие е подложена на гонения, на забрана, тя е станала нещо като дисидентска телевизия. Тя като другите не занимава "уважаемите зрители" предимно с глупости и с гнусни сензационни жълтивини. Тя работи за тяхното пробуждане, за развитието на гражданско съзнание у тях, за разпространението на автентични демократични ценности, тя се опитва да спомага за разпространението на съзнанието за свобода сред народа, а това са все крайно опасни неща. Затова ПО-тв наистина е една опасна и вредна - за печалното и гибелно статукво у нас - телевизия. А сега сещате ли се защо въпросните оператори, които диктуват положението на телевизионния пазар, толкова внимателно бдят ПО-тв да не стигне до колкото се може повече зрители? Сега ясно ли ви е кой диктува положението на този пазар, кой властва над него? КОЙ? - питам - има изгода от това у нас да има колкото се може по-малко мислещи граждани? Помислете сами, отговорете си сами на тия толкова леки и прости въпроси.

Сега разбирате ли защо я преследват, гонят, забраняват, защо са я натикали един вид в "миша дупка"? Тя е една неудобна телевизия, каквито у нас вече почти не останаха. Ами и повечето от гражданите у нас нехаят и са се оставили да ги манипулират удобните и бляскавите телевизии, тъй че изглежда си заслужаваме съдбата...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo