Запретвам ръкави да работя по нова тема

Тази сутрин решавам да си изпълня едно обещание и да пиша по проблем, който по моя преценка е много важен: за възпитанието на младите. За това как животът, който те живеят, влияе върху формирането на съзнанията и на личностите им. Аз наскоро в предаването си по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", излъчването от 26 ноември, поставих ето каква тема: Станахме ли роби на греха? - като там се опитах да акцентирам върху въпроса за влиянието на порнографията върху съзнанията, върху душите на младите. Твърдо съм обещал по тия проблеми да напиша кратък текст, който да може да се ползва от всички вълнуващи се от темата за възпитанието.

Тази малка книжчица (свитък, брошурка) ще я подготвя и издам в поредицата, която е приложение на списание HUMANUS, тя вече започна да излиза, първата книжка вече излезе от печат, заглавието й е РЕВОЛЮЦИЯТА В УЧИЛИЩЕ (подзаглавие "Накратко за новата парадигма на образованието"). А пък оня ден написах вече нещичко по вълнуващата ме тема: Моите сутрешни мисли и истории, свързани с възпитанието на младите чрез... изкуство - и с печалната ситуация в сферата на медиите. И във връзка с него получих следния насърчителен отзив на две уважавани от мен личности:

Ангеле, поздравяваме те за начинанието! Според нас изкуството е философия, минаваща през сърцето, т.е. за съжаление (предвид сегашното състояние на учебния процес, който недостатъчно развива ума) за сегашните ученици е най-подходящия подход. Веднаж ти изказахме адмирации за твоето методическото ръководство по философия, което беше философия "през ума". Сега приветстваме, че вече се съобразяваш с настоящото състояние на ума на учениците - това е то "трупане на практически опит". А помним времена когато можеше да се разчита на умствено ниво, отговарящо на възрастта на учениците - и тогава това се поощряваше, а не се преследваше от "вишестоящите". Но починът ти е за адмирация. Всяко дете има право на достъпно образование, и то такова, което да го "възвиси". И този ти опит е точно това!

Привет отново: Ваня и Жак Асса

Мнозина познават Иванка и Жак Асса, но за тия, които не ги познават, ще кажа само това: те са не само колоритни, високоинтелигентни личности с най-разностранни, енциклопедични способности и интереси, но и знаменити учители (инженери). С г-н Жак Асса имах възможност да работя дълги години в ПГЕЕ-Пловдив - преди той да бъде изритан по недопустимо груб начин в пенсия от една усърдна администраторка, която малко след това уволни и мен от същото това училище. Г-н Жак Асса беше всеобщо уважаваният доайен на ПГЕЕ-Пловдив (бившият ТЕТ "Ленин"), знаменит учител-новатор, когото много генерации и хиляди млади хора, завършили това училище, си спомнят с благодарност за това, което той им е дал; той беше свободомислещ човек, личност от голям калибър, чудесен лектор-сладкодумец, който между другото години наред е водил и Клуб за киноизкуство (!) в това училище (тъй като има и образование от ВИТИЗ, сегашната НАТФИЗ). Казвам всичкото това за да подчертая колко голямо значение за мен имат тия насърчителни, стимулиращи ме думи. А сега да се върна на темата си.

В клипчето на въпросното предаване аз разказвам, доколкото това там е възможно, най-главното, което следва да се знае и разбира. Тук обаче ми се иска да го преведа в текстови вид, и то тъкмо есенцията, същината, онова, което е добре всеки да знае. А иначе темата е огромна, неизчерпаема даже, вижте примерно ето това: Нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта". Но кой ли ти чете такива големи книги, кой има търпението да се вглъби в детайлното изследване на тия проблеми? Ето по тази причина ми се налага тук да кажа най-главното - и най-важното, и то в пределно достъпна форма.

А дали пък да не взема да извадя истински важните моменти от вече написаните части от книгата ми за любовта - и да ги представя тук в тезисен план? Щото, признавам си, не ми се пише наново и наново по все същото. Я да опитаме така, да видим какво ще се случи. Ето първият и то наистина фундаментален проблем, по който си заслужава да се замислим по-сериозно: За "звяра", подлежащ на опитомяване, когото наричаме "човешка сексуалност". Оттук ще взема няколко най-важни момента като ще си позволя да ги редактирам, а и да добавя нещичко с оглед по-голяма яснота.

Оттеглям се да поработя по този начин, да видим какво ще се получи. Желая ви хубав ден! До скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo