Крайно време е да почнем да ставаме модерни и разкрепостени в мисленето си хора!

Тази сутрин току-що написах и изпратих до адресатите следното писмо, което публикувам и в блога си, понеже смятам, че има известен граждански или обществен смисъл и понеже съм дълбоко убеден, че тия неща са важни и не бива да бъдат крити от обществото, напротив, по тях трябва да се дебатира пределно открито и публично:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: до проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо Директор,

Както Ви е вече добре известно, с Определение на Върховен касационен съд и предстоящо да встъпи по тази причина в сила Решение на Окръжен съд в Пловдив съдебната институция обезсили атакуваната от мен в съда заповед за уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и аз съвсем скоро предстои да се върна на работа в училището, което сред обществеността на Пловдив е известно и е популярно все още, за съжаление, с крайно анахроничното и ретроградно определение "ТЕТ ЛЕНИН", нищо че тече вече второто десетилетие на ХХI-я век! В тази връзка и по причина на това, че ситуацията - психологическа и нравствена най-вече - сред "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив е изключително тежка и сложна, смятам, че е целесъобразно да се организира публична среща-разговор между моя милост и въпросния "колектив" (използвам тази дума по този начин изписана понеже тя, както е известно, е любимата дума на госпожа директорката Анастасова!). Както е известно, единственият начин за решаване на проблеми, конфликти и спорове от всякакъв род в човешките общности е демократичният дебат, затова за мен е много странно, че този рационален и съвременен прийом е изключен от управленската практика на ръководството на ПГЕЕ-Пловдив. А това означава едно: че дадени хора на ръководни позиции в системата на образованието изглежда имат ярък антидемократичен манталитет, нищо чудно и дълбоко в душите си да са заклети врагове на демокрацията - знае ли човек? Но каква е истината по този въпрос аз горя от нетърпение да проверя, това нещо може да се провери само практически, знайно е, че единствено по делата се познава кой какъв е, какво иска, как разбира живота и за какво изобщо живее.

Та ето, в така и така създалата се интересна ситуация аз си позволявам да изляза именно с такава идея и инициатива, която по моето виждане, уважаема госпожо Началник, би следвало да се проведе под Вашето височайше ръководство, опекунство или настойничество, ако ми позволите да се изразя така. Нещо повече, по моето разбиране именно Вие, като човек напреднал в сферата на образователния мениджмънт би следвало да излезете с идеята и инициативата за организирането и провеждането на една такава среща; за мен, не крия това, е пълна загадка защо до този момент сама не сторихте провеждането на толкова необходимото мероприятие? Но аз все пак, като съвестен гражданин, като преподавател по философия и по гражданско образование, които милее за доброто на българското образование и, най-сетне, като отговорен данъкоплатец, се чувствам длъжен да Ви напомня за такава една чудесна възможност. Този е начинът, повтарям, чрез много говорене, чрез напълно свободен и демократичен дебат да се решават всички най-горещи и тежки проблеми, в които, както знаем, е затънало не само моето училище - ПГЕЕ-Пловдив - но и българското образование изобщо.

Ако щете в тази връзка аз лично бих си позволил да Ви препоръчам да поканите за участие в тази среща, в този дебат и многоуважаемия господин Министър на образованието и науката. Аз смятам, че на него също ще му бъде интересно да участва в толкова полезния, очистителен и спасителен за душите на мнозина и дори целебен, бих си позволил да кажа, дебат. Дали да не взема да изпратя копие от това писмо и лично на проф. Танев? Какво ми пречи да сторя това, мисля, че той заслужава да бъде поканен, вярвам, че никой от Вас няма да има нещо против това. Госпожо Киркова, все пак Ви моля именно Вие да поканите г-н Министъра, своя непосредствен началник, на срещата, вярвам, че той ще Ви послуша, аз лично безброй пъти съвсем безуспешно се опитвах да се срещна и да разговарям с него, затова разчитам на Вас този път най-сетне да се срещнем и да разговаряме, и то за толкова важен въпрос: как да спасим от катастрофа не само ПГЕЕ-Пловдив, но и банкрутиралата по всички линии образователна система на България. Дано г-н Министърът изпитва все пак известни безпокойства за случващото се, да се надяваме, че е така. То ще си проличи де, истината винаги в крайна сметка излиза наяве.

Ще се радвам многоуважаемата госпожа директор на ПГЕЕ-Пловдив да възприеме позитивно и да подкрепи горещо подхвърлената с това писмо идея и инициатива и сама да организира в най-скоро време предложения открит и за гражданите на Пловдив демократичен дебат, в който ще имаме прекрасната възможност да обсъдим всички висящи от толкова време и нерешени, но за сметка на това крайно тежки, остри, горещи, парещи дори проблеми и въпроси в живота на нашата училищна общност. От само себе си се разбира, че на тази среща следва да бъдат поканени и всички ученици от ПГЕЕ-Пловдив, които проявят желание да участват в нея. А също и непременно следва да бъдат поканени за участие в толкова важния дебат и авторитетни бивши учители в него, сега пенсионери - примерно задължително следва да бъде поканен бившият директор инж. Венелин Паунов, също така и доайена на училището инж. Жак Асса, също така и инж. Р.Парпулов, инж. В. Искрова, г-н Иван Блянтов, инж. Калин Христов и всички други, не мога да изброя тук всички уважавани личности, които имат огромната заслуга за (от)миналия престиж на нашето училище. Вярвам, че ще оцените по достойнство предложената инициатива, ще я подкрепите и ще направите нужното тя да бъде осъществена колкото се може по-скоро, без протакане и без отлагане, по добре известния пагубен бюрократичен маниер.

Толкова. Всичко останало ще си го кажем на самата среща-дебат. Сами виждате, че като ангажиран гражданин и като вещ дългогодишен преподавател по философия и гражданско образование аз и сега правя нужното щото с каквото мога да помогна за развитието на демократичното съзнание и култура не само сред учениците, но и особено сред ръководния управленски кадър в образователната сфера, който по моя преценка особено тежко страда от остър дефицит на такава. Е, направих каквото мога да им помогна, затова и водих всичките тези съдебни дела, какви ли не инициативи предлагах в последните 3-4 години на бурната си дейност в ПГЕЕ-Пловдив преди уволнението ми, направих всичко което ми е по силите за да настъпи благотворна промяна, е, смея да заявя това, времето за тази промяна най-сетне дойде! И тепърва, занапред - дай Боже всички да имаме живот, здраве и сили! - ще допринасям с каквото мога: бидейки хора, бидейки човеци сме длъжни да си помагаме кой с каквото може. Вярвам, след като сте справедливи и правдолюбиви хора, ще се съгласите дори и с това.

Надявам се, многоуважаема госпожо Анастасова, този път няма да сложите това мое толкова вдъхновяващо писмо в най-отдалеченото чекмедже на своето луксозно директорско бюро, какъвто обичай имате от последните години на славното си директорстване, а този път ще му обърнете подобаващото внимание. Ще очаквам от Вас известие за деня, часа и мястото на тази толкова необходима среща, на този толкова потребен демократичен дебат. С него, прочее, по достоен начин ще възкресим славния ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПГЕЕ-Пловдив, който беше ликвидиран без жал с моето уволнение, но сега, разбира се, с връщането ми на работа, вярвам, го очаква още по-славно бъдеще - живот и здраве да е само!

Ще се радвам г-жа Киркова да приеме присърце предложената инициатива и да спомогне за нейното цялостно реализиране. Все пак е крайно време да почнем да ставаме модерни и разкрепостени в мисленето си хора - за което следва да се откажем решително от катастрофиралите повсеместно и дори убийствените за живота ни авторитарно-тоталитарни управленски практики.

17 декември 2015 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo