България дължи съществуването си на застъпничеството на американския президент Удроу Уилсън

Само за русофили: ето кой спасява България от подялба между съседите й - както е искала Русия!

Мария Христова

Виж: Един забравен спасител на България

На днешния ден през 1924 г. умира Удроу Уилсън, 28-ми президент на САЩ, Нобелов лауреат и спасител на България

Удроу Уилсън е от малкото политици по време и след Първата Световна Война, които смятат, че тежките репарации и орязване на победените държави само ще влоши положението - и с право. Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава нейното разделяне на три района подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния лансиран в Ньой. Против е и за орязването на Германия и против тежките репарации които са наложени на държавите загубили войната, между които и ние.

За тези си заслуги към оцеляването на България, той е оплют, оплюван все още и обвинен от повечето българи за... тежките условия по Ньойският договор! Което само показва какво неблагодарно, заблудено, глупаво и с промит мозък племе живее от двете страни на Балкана. Направи му добро, ще те мрази и плюе, ритни го, обери го, счупи му носа, ще те уважава и ще те вози безплатно като бит от мутра бакшиш! Удроу Уилсън няма паметна плоча в България, въпреки, че реално е спасил държавата и нас самите да се наричаме българи. Но това е друга тема! (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo