Борисов е на страната на Доган, което значи и на Москва

(Без)лично мнение окончателно демаскира подкрепата на Борисов за Петата колона на Москва, автор: ИВО ИНДЖЕВ

Европейското лице на управляващата партия на Гражданите за европейско развитие на България в изпълнителната власт Томислав Дончев нарече антиевропейската и проевразийска реч на Доган от 17 декември 2015 г. „твърде европейска”.

„Твърде европейска”? Може да се изтълкува като „прекалено европейска”, т.е. като ирония или забележка.

И за да не си помисли някой, че министърът, натоварен да държи лоста с еврофондовете като най-важен инструмент за управление на България в ръцете на премиера Борисов, случайно е изтървал тази реплика, той поясни, че лично бил съгласен с оценката на Доган за Европа (без обаче да коментира възторга на „най-добрия българин” Доган от възхода на Русия, обрисуван насред руската икономическа и финансова криза и небивалата международна изолация на тази държава).

Дончев със сигурност има лично мнение. В магазините за сувенири в Ню Йорк се продават сувенири с шега по въпроса: ”Всеки има лично мнение, то е като задни..”.

Но може ли личното мнение на когото и да било, оцеляващ в обкръжението на Борисов, да бъде различно в партията, в която личното мнение на лидера е всичко, а личностите - нищо?

С изявлението на Дончев по телевизията на Пеевски „Канал 3” окончателно падат съмненията, ако изобщо някой е имал такива, на чия страна е Борисов в разлома по върховете на ДПС: на страната на Доган, което значи и на Москва.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo