Алексей Венедиктов и Леся Рябцева
Много руснаци не могат да я понасят, подиграват ѝ се за инфантилния външен вид, а спекулациите, че е имала връзка с главния редактор на "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов не престават. Това обаче не е всичко - оказва се, че 24-годишната журналистка Леся Рябцева е опитна шпионка на Кремъл, пише "Лидове новини".
Към момента най-разпространената версия е следната: Леся е внедрена със специална мисия в "Ехото на Москва", една от последните свободни руски радиостанции, в която звучат гласове на опозицията, за да донася какво се случва в медията. И да създава интриги и конфликти в редакционния екип.
Операция "Тик-так"
Главният идеолог на проекта "Леся" вероятно е Константин Риков, известен продуцент и бивш депутат. Първоначално той твърдеше, че кодовото име на операцията не е "Леся", а "Тик-так". Въпреки факта, че впоследствие Риков каза, че е излъгал за мисията на Леся, всичко, което Рябцева прави през последните седмици, е в полза на Кремъл. Дори и прокремълските сили да не са поръчвали на 24-годишната журналистка мръсната работа, тя така или иначе я свърши.
Рябцева се появи в "Ехото на Москва" през 2011 г. За кратко време тя стана дясната ръка на авторитетния главен редактор Венедиктов. Конфликтите не закъсняват: малката Леся е заядлива в ефир, понякога даже груба, много от журналистите в медията не искат да работят с нея.
Заради Леся няколко авторитетни журналисти от първоначалния екип на "Ехото" връчват оставки. Ала Венедиктов я смяташе за най-талантливата млада журналистка и отличен мениджър. Така мислеше Венедиктов. Поне до 5 декември, когато дойде новината, че Леся напуска "Ехото на Москва" и получи нови прозвища: медийна Мата Хари; шпионката на Кремъл, Сноудън в пола.
Новата Мата Хари
На 12 декември истината лъсна - Леся се появи в жълтото предаване "Новите руски сензации" на пропагандния федерален канал НТВ и размаха "мръсното бельо" на руската опозиция: Ходорковски бил манипулатор, Навални - политически импотентен, Венедиктов - дядка, Ксюша Собчак ѝ завиждала, колегите ѝ от "Ехото" - нищожества, либералната опозиция в Русия - говно, Лавров - работохолик, "Путин - моят президент". (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар