Понеже има съвпадение на корена на фамилиите на Доган и на Ердоган (турският президент), в тази връзка заради това "-ер" във фамилията на турския башбабаит и поради това, че в азбуката ни има две букви, наричащи се "ер-голям" и "ер-малък", та значи на това основание предлагам "нашият", санким руският Доган (глупаво е да го смятаме за "наш" щото той си и руски, кагебистов!), именно Ахмед, да го наричаме "Малък Доган", а турският Ердоган да го наричаме "Голям Доган".
Правя това предложение с риск да обидя поклонниците на Русия, но какво да се прави, нека да си пореват малко, че новопосветеният им кумир и светец в правата вяра (той, малък Доган де, както знаете биде наречен "най-голям български патриот", а пък Сидеров посрамен млъкна и изчезна да си ближе нейде лютите рани - щото игричките му с батко му Доган бидоха разсекретени лично от государите им!) е наречен така подигравателно като "Малък Доган". Но аз все пак, таваришчи патриоти, с това си предложение изхождам от патриотични, тъй да се рече, подбуди - ако ме разбирате за какво намеквам! :-)
Апропо, не мога да не вметна и това: Малък Доган, щом се дегизира като руски шпионин или агент, мигновено беше провъзгласен от андрейрайчевци и другите ченгета от ДС и КГБ за "най-голям български патриот", а "баш-патриотите" Сидеров и Каракачанов обидено млъкнаха щото бидоха изобличени в сърдечно близост и душевно родство с "най-злия им враг", благодарение на театралните битки с когото те натрупаха и парици, и слава, и власт, и дори уважение у малоумните си поддръжници. От което пък излиза, че нашият роден проруски ченгесариат наистина споделя формулата за "български патриотизъм", тъй чистосърдечно формулирана от другаря Калфин, а именно, "български патриот" е оня, който обича Русия и СССР много повече от някаква си там невзрачна Българийка.
Аз лично по-чистосърдечно признание за продажност и за душевна мерзост от този нашенски "патриотизъм" в световната история не съм срещал, вие ако сте срещали, поправете ме...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Е, посткомунистическите страни са особен случай, но работата е там, че политическите елити в старите демокрации също са инфилтрирани от КГБ, макар че засега можем само по косвени белези да гадаем кои западни лидери са на хранилката на Москва.
Ердоган между другото по собствени признания не е турчин, а етнически грузинец, но Турция и без това е многонационална страна, в която живеят и много грузинци, така че това е нормално.
Публикуване на коментар