За да можем да наричаме руснаците свои "освободители", ни се налага верноподанически сами себе си да наричаме "роби"; е, нашите предци наричаме роби (и при това изобщо не ни пука, не съзнаваме, че така страшно много обиждаме своите собствени предци!), а пък целия период на османското владичество ни се налага, по тази извратена "логика" да го наричаме "турско робство", зер, как ще могат ни "освобождават" руснаците ако не сме били именно "роби" и то непременно в най-страшно "робство" и прочие идиотщини човек може да чуе или да прочете дори из читанките на децата ни.
Само дето има едно леко неудобство в тази умилително лъжлива теория, а именно, че наште "освободители" са още по-големи роби от нас самите, говоря за руските крепостни селяни и за руската робска психология.
За руснаците техните господари са именно господари в най-буквалния смисъл, т.е. са могли не само да ги бият колкото си искат с камшика, но дори и да ги продават и купуват, а пък когато господарите в един момент след 1861 г. решават да почнат да освобождават селяните си, тогава тия същите селяни, дето ний наричаме свои "освободители", по най-унизителен и робски начин почвали да се хвърлят да целуват ботушите и ръцете на господарите си и, плачейки, горчиво стенели: "Молим ти, се господарю, недей да ни оставяш, о, на кого ни оставяш, скъпи ни господарю!" и пр.
Та мисълта ми е, че един народ се познава колко струва и по това какви са му господарите, но най-вече какви са му "освободителите"; ний, българите, и на господари не случихме, и на "освободители" не случихме. За което сме си изцяло виновни, виновни са наште изцяло погрешни и непълноценни представи за свободата, които нито Левски, нито Ботев успя да промени, виновна е също така и нашта продажност, нашта извратена склонност сами да се обиждаме и да се наричаме "роби" само и само да можем да угодим на "освободителите" си, т.е. на новите си господари. Без господари българинът изглежда не може да живее, така ми се струва, вие как мислите по този въпрос?
Най-добре обаче са ония народи, които не чакат някой да ги освобождава и за да може именно да ги освобождава сами угоднически се наричат "роби"; достойните и свободолюбиви народи се освобождават сами, не целуват векове наред ботушите и ръцете на "освободителите" си, не смятат, че свободата е милостиня или дар, че може да се подарява и пр. И такива истински достойни народи умеят да мрат за свободата си - и по тази причина именно я заслужават. И са достойни за нея.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
Не е фатално да бъде наречено робство времето, през което османската империя е окупирала сегашните български земи. Фатално по мое мнение е това, че тази дума е заредена с много марксистко-ленинински товар. Фатално е също, че се изкривява историята, като се добавя "турско" пред робството. Никой от големите умници, които отвличат вниманието на обикновените хора с тази гнусна марксистка бълвоч не намира за необходимо да уточни, че по времето на това така наречено робство турска държава не е съществувала, а е била османска империя. Разбира се никой от биещите се по гърдите с робството си не се възмущава, че Альошата стърчи, като хуй на Бунарджика, а Дякона се е свил скромно и засрамено под миризливите съветски сапоги. Жалките нещастници продължават да имат нужда от обект на омраза и истеризират и агонизират да озлобяват хората срещу турците. Зер техния освободител-фюрер развали достлука с Ердоган и сега може да се мрази свободно и слино. Че то иначе какво беше, русофилистиците бяха дезориентирани и объркани, като Б.Б. в библиотека от доскорошната съветско-турска дружба. То не бяха турски потоци, то не бяха АЕЦ, то не бяха големи джамии в раша.........абе да откачи хроничния патологичен роб! Но нещата си дойдоха на място. Агите свалиха пияния съветски, пардон-руски пилот и сега вече си се връщаме в септичната яма на омразата за спорта и за национално достойнство и гордост със следващия поробител, чието минаре стърчи като хуй на Бунарджика.
Не споделям мнението на автора за колективна вина на българите и на представите ни. Представите ни са моделирани и деформирани от образователната ни система. Учебниците по история са писани или в раша, или под русианска диктовка, инструкция, и редакция. Срама и резила, както и вината не могат да бъдат колективни. Те са персонални. И си имат имена лакеите, които са си сваляли и продължават да си свалят гащите пред истинския поробител, какъвто се явява Альошата и всичката миерда и бълвоч, която символизира. Вина имат по дефиниция всички комунистически министри на образованието. Вина имат и всички министри на образованието след подарената ни през 1989г свобода. И би било парадоксално, ако не беше възмутително, че семейство Налбант от Д(п)С са в министерството на образованието от над 10 години и не намират за нужно да направят нещо за да предотвратят озлобяването на българи срещу турци още от детска възраст чрез учебниците по история. Как да посмеят горките, нали партията им паразитира тъкмо върху тази омраза ???? Ако вземем да се прегърнем с турците, те чии права биха пазили ????
Споделям каквото казвате, но само имам една забележка относно това има ли "колективна вина" или няма; по принцип няма, вината е нещо индивидуално, но нали в обсъждания случай всеки от нас поотделно търпи лъжите на продажните мекерета, нали никой от нас не е излязъл да протестира, нали никой от нас не си мръдва пръста да направи нещо, а седи и само мрънка - как тогава всеки от нас, дето се държим така унизително, да не е виновен? И не само че се държим по този възмутителен начин, ами и търсим извинения и оправдания, ето, виновни са ни... министрите на образованието и нАуката, виновни са ни другарите Налбант, дето са в МОН, виновни са ни ченгетата от ДС, а ний самите, дето нищо не правим и търпим гаврите, видите ли, не сме били виновни. По тази именно логика аз казвам, че всеки от нас има някаква вина за това положение, вина нямат само ония, дето са направили нещичко за връщането на достойнството ни, нещо реално, примерно, казали са тия неща на своите ученици, както аз ще направя примерно днес, накарали са учениците си да се замислят по този проблем, ето, по този начин аз примерно ще си намаля вината днес. Пък вие правете каквото искате. Или нищо не правете, ами само си мърморете...
Грънчаров е предател и заслуж ава линч по американски!!!!
Поредните народопсихологически глупости, както и изкривявания на историческите факти. Целта е винаги по някакъв начин да се покаже и докаже, че българите са народ най-прост, най-долен и най-неук.
Терминологичните спорове за „робството“ са съвсем безсмислени, както въобще повечето спорове за думи. Колкото до „освобождението“, дори комунистическа6а историография признаваше, че „независимо от завоевателните стремежи на руския царизъм, освобождението на България (като страничен ефект) е положителен факт“.
Дс се търси някаква колективна „вина“ у целокупния български народ за характера и принадлежността на неговите „освободители“ е абсурдно, понеже никой не е питал българите дали и кой да ги „освобождава“. Също така абсурдно е да се изисква всички народи да се освободели „сами“. Такива случаи са изключение в историята и в повечето случаи пак не е минавало без външна помощ. Между другото и Америка е успяла да се „освободи“ от Англия само с френска помощ. Да не говорим за други традиционно робски народи като чехите или поляците, които почти не са имали държавност и винаги са били под чуждо господство и които се освобождават като страничен ефект от Първата световна война,, иначе още щяха да са си роби. А други като шотландците, баските, корсиканците, каталонците и т.н. все още не са се освободили.
Българинът може и иска тъкмо това – да живее БЕЗ господари, защото е малко анархист и това е една негова важна отличителна черта спрямо верноподаническите славяни или германци. Българите не признават и не търпят никакъв авторитет над себе си и главната причина е унищожаването на аристокрацията след 1396, в резултат на което всички българи са станали равни. Няма друга държава в Европа с подобна естествена ДЕМОКРАТИЧНА нагласа, в която собствеността да е така равномерно разпределена и в която да не се търпят привилегии и авторитети, което е и добре, и зле.
Грънчаров...умри куче мръсно!!!
Публикуване на коментар