Все пак, струва ми се, се налага да довърша (отчасти) подетото разсъждение с някои заключителни и точно затова твърде важни твърдения (предишната част на тази поредица беше публикувана под заглавието Кратък и пределно ясен отговор на въпроса "Как се става мъж?"). Ще ми се да направя някои необходими изводи.
Мъжът като мъж в истинския смисъл на тази дума има една чисто мъжка и поради това велика задача, без решаването на която той не заслужава да бъде възприеман като мъж - и то е да покаже на този свят, че в него свобода все пак е възможна. Иначе казано, не е мъж оня, който не е свободен, без свобода, и то не каква да е, а истинска, реализирана, действителна, мъжът не е мъж, както, впрочем, и човекът не е човек, не заслужава да се нарича човек. Мъжът, прочее, има следователно най-важна роля за самото съществуване на човека, човешкото и човещината като такива - щото женското отношение към свободата е недокрай изяснено, това доколко една жена може да постигне действителна и истинска свобода е твърде проблематично (предпочитам обаче да оставя този проблем за открит, само подхвърлям една неразвита теза, по която тепърва си заслужава да се мисли и разговаря). Другояче казано, дали една жена може да бъде действително свободна е проблематично, аз лично предпочитам да оставя този въпрос открит за по-нататъшни изследвания. Но спрямо свободата мъжът и жената имат някаква взаимно-допълваща се и алтернативна позиция - жената може би е затова да подпомогне (или да попречи) в някакъв смисъл на мъжа да постигне свободата си, но самата тя да бъде истински свободна това, позволете ми да отсъдя, е най-вероятно невъзможно (тук ще съм изключително благодарен на жени да се произнесат по този пункт и да имат добрината да споделят усещанията си).
Мъжът, казахме, по идея е дух, е духовно същество, е същество, достойно да се изявява като дух (и като духовно творчество, като творец), духът и творчеството, казахме, са изключително мъжка потенция. Но "Свободата е същност на духа, свободата е негова субстанция; истината прави духа свободен" (това са думи на философа Хегел, който всъщност с тях преразказва по своему думи на Христос); като вземем предвид това основополагащо положение, то, струва ми се, можем с право да отсъдим, че свободата е мъжка привилегия, мъжът може би съществува най-вече за това да покаже, че свободата на този свят е възможна, постигането на свободата е негова мисия и най-висша отговорност, иначе казано, да си мъж в истинския смисъл на думата означава да си свободен, да си свободен дух, да си борец за свобода, да живееш със свободата си, да се радваш на свободата си, да бъдеш свободен, да допринасяш според силите си за световно-историческото победоносно шествие на свободата е изключително мъжка привилегия и отговорност, това е същината и на мъжката съдба.
Разбира се, нека да не схващаме това положение опростено, в смисъл, че жените не могат да бъдат свободни, че да си жена непременно винаги означава да си робиня, било на нагона или на инстинкта (свързан най-вече с потребността от размножение), било на женската си природа, било на женските си капризи или други такива подобни женски наклонности, било, накрая, да си робиня на някакви истински силни мъже; не, няма такова нещо, не е така, не бива така да се разбира мисълта ми, това съм длъжен непременно да го подчертая. Вероятно има жени, които имат великата заслуга много да са спомогнали за постигането на свободата от техните мъже, в този смисъл те вероятно имат неоценими заслуги; в този смисъл и тези жени са незаменими, а по тази причина са и в някакъв смисъл реализирали се като свободни - може би чрез саможертвата си, знае ли се?! Но женският елемент има огромна роля за битието на свободата в този свят, женските образи около Христос са прекрасна илюстрация на тази мисъл - Света Богородица или Света Дева Мария, Мария-Магдалена и пр. Но аз тук само подхвърлям тези неща, нека да ги има фиксирани, но те подлежат на внимателно вникване впоследствие. Основното обаче беше това, че мъжът, за да е мъж, следва да е свободен, следва да е дух, следва да осигури свободата си както по отношение на варварската зависимост от инстинктите (сексуалния, най-мощния, и останалите), т.е. следва да си осигури свобода спрямо зависимостта от собственото си тяло, не тялото следва да е господар на мъжа, а ти самият, твоят дух, твоята душа, твоята воля следва да е единственият господар, а пък тялото следва да си знае мястото, следва да бъде под благородната власт на духа на човека, на мъжа.
Но и това нещо не трябва да се разбира плоско, а именно, че душата, волята, духът трябва да властват грубо и безцеремонно над тялото, не, тук се иска едно цивилизовано, облагородено господство, аз бих си позволил да го нарека аристократично господство, фино, незабележимо, с признаване, със зачитане, а не с игнориране на потребностите на тялото; душата и тялото на мъжа следва да са партньори, следва да водят един смислен диалог, духът следва да господства над тялото не тиранично, а съвсем благородно, той значи следва да очовечава и да облагородява, да одухотворява бих си си позволил да кажа, тези инстинкти, тази природна и животинска част, която е неделима част от същината на човека и мъжа. Това всъщност е най-сложната част в битката за автентична свобода, която истинският мъж, призваният да бъде истински мъж води и то я води цял живот. Някои постигат победи, други водят една изтощаваща битка, огромната част от мъжете обаче търпят непрекъснати поражения и провали в тази велика битка. Най-лесният изход от която е най-масово срещащ се: повечето "мъже" в днешно време са жалки слуги или дори роби на собственото си тяло, на своите инстинкти, сред тях на първо място са слуги или роби на своя... пенис, след това са слуги или роби на жените, варварски са зависими от тъй магнетично привличащата ги, сякаш са непоправими идиоти, женска вагина, след това, на тази база, стават варварски зависими от всичко материално на този свят, именно пари, коли, вещи и прочие, поради което така решително изменят на своята духовна мисия, че стават жалка картинка или трагедия, стават олицетворение на един пълен и абсолютен екзистенциален провал. Следователно не заслужава да се нарече истинския мъж оня, който не е постигнал свобода, казахме, спрямо своето тяло и неговото продължение в лицето на жените (излиза, че ако мъжът по идея е дух, то жената, респективно, по идея е предимно тяло, символизира поне тялото!), на второ място не е победил и податливостта си спрямо тиранията на материалното по принцип, разните там пари, вещи, коли и прочие благинки, по които така страстно ламтят изгубилите решително своята мъжественост днешни карикатури на мъже.
Ето във всичките тия неща следва да бъдат обучавани младите момчета, юношите, и то тъкмо в най-интензивния период на развитие на тяхното тяло и на тяхната душа, именно в периода, в който или духът ще вземе надмощие над плътта и нагона, или ще претърпи поражение, което пък обуславя, както вече казахме, онази екзистенциална трагедия, която е толкова разпространена в наше време. Днес младите в периода на т.н. "пубертет", вместо да бъдат подпомогнати решително с оглед духът в тях да победи тиранията на тялото и на материята, биват оставяни на самите себе си - за да се борят кой доколкото може на жестоката инвазия на порнографията, на хедонистичната култура, на пълзящата отвсякъде проституция (казахме, повечето жени в днешно време са с манталитета на проститутки, недейте да възприемате думата "проститутка" буквално, като "професия", разбирайте я в най-широкия й смисъл!). В днешно време господстващата култура е култура на плътта, на тялото, в днешно време е налице един култ към тялото, който е прераснал в нещо като религия с безчислени множества от поклонници, от тълпи изродени и жалки бездуховни индивиди, за които е много трудно да бъдат определяни било като мъже, било като жени, щото в тях няма обикновено нищо женско, нито нищо мъжко; единственият признак, по който могат да се различават тези уроди е това, че някои от тях, представяте ли си, имат... пенис, а другите имат... вагина! (Макар че в днешно време, знайно е това, всеки отвор на тялото може да изпълнява, било у "мъжете", било у "жените", ролята на вагина, респективно половата определеност е един вид отпаднала!) В съвременните времена, уж времена на свобода и невиждан преди просперитет, като опака страна на културата е тази страшна тирания на плътта и на тялото, която е довела до решително ликвидиране както на свободата, така и на духа, така и, в крайна сметка, на мъжете като мъже, а също и на жените като жени. Получил се е някакъв усреднен и изроден продукт, за който в някои случаи е много трудно да се каже кое е мъж, кое е мъжко, кое е жена, кое е женско и т.н. Съобразно това жени вършат мъжки работи, мъже - женски работи, жени се държат като мъже, мъжете - като жени, всичко е объркано, смесено, изродено, цари абсолютен хаос, пълен ценностен и екзистенциален релативизъм. Няма нищо истинско, абсолютно, напротив, всичко е менте, всичко е уродливо, тук-там може би все още могат да се забележат отблясъци на нещо мъжко или женско, но те са толкова редки, че повечето хора не могат и да ги забележат, камо ли пък да ги оценят. Нещата са страшни, без преувеличение, дори и да преувеличавам в рисуването на тази черна картина, а това не го правя случайно, си заслужава все пак да се позамислим над казаното.
Да се осъществи поврат в тези гибелни тенденции на културата е изключително трудно. Трябва да се започне с решителна реформа на образованието, нещо повече, с решителна революция на образованието и възпитанието. Разбира се, тази толкова потребна духовна по съществото си революция няма как да бъде обезпечена кадрово, с човешки, а най-вече с мъжки ресурс: знаем, в днешно време огромната част от мъжете, от тия, които минават за мъже, се държат като баби - хем са страхливци, т.е. решително им липсва основополагащата добродетел мъжество, хем, инак казано, се отвратителни малодушници, хем нямат воля да си мръднат малкото пръстче нещо да направят, хем са се разложили от мързел или от инат, хем са отчайващо несвободни, тоест са роби или слуги на нагоните си, на навиците си, ни инертността си; откъде сред такива да се намерят достойни, свободни и смели мъже, които да спомогнат за формирането на мъжкия революционизиращ елемент в училищата? Същото може да се каже в общи линии и за женския елемент и неговата роля във формирането на тай потребните ни в днешно време жени, които си знаят точното място, субстанциалната си роля и не ламтят да бъдат това, което самата природа им е отказала и то неслучайно, а за тяхното собствено добро. Но въпреки всичко следва нещата да не бъдат възприемани чак като безнадеждни или отчайващи, щото мъжкото и женското (като склонности) във всяка душа, било душа на мъж, било на жена, се намират в непрекъсната борба за доминация, знаем, че изначално всички ние, като потенция, сме "мъже-жени" ("бисексуални"), а кое от двете ще вземе надмощие е въпрос на противоборство на различни фактори, условия и прочие; най-често общо взето взема надмощие онова, което по природа е предопределено, и остава този процес просто да бъде подпомогнат, именно, както казахме, чрез духовно обучение на младите, било момчета, било девойки (и за девойките се налага специфично, според пола им, духовно обучение, при което младите жени да осъзнаят точното си място според идеята на всички неща). Как именно това може да бъде направено и постигнато се налага тепърва да бъде обсъждано, но ето, първият тласък в тази посока вече успяхме да го направим. В живота и историята нещата не стават наведнъж, а се иска време за зачеване, "изнасяне", протича, знайно е, дълъг период на "бременност", в един момент, когато му дойде времето, новото - и истинското, и необходимото! - неминуемо ще се роди. Не, в никакъв случай нещата не са така отчайващи както понякога ни изглеждат.
Спирам дотук. Още много може да се пише, темата е неизчерпаема, но засега слагам точката тук. Истинското всъщност всеки сам за себе си може да започне да го прави, след като, така да се каже, в душата му вече е било посято "семенцето". Ето това и ви желая: да се погрижите за това почвата, в която е попаднало това семенце, да не бъде суха, камениста, пясъклива и прочие, направете, моля, нужното почвата да стане добра - та да покълне въпросното семенце, грижете се след това за него, полагайте нужните грижи, та да дойде в един момент денят, в който ще можете вече да почнете да берете добри плодове. Това и ви желая! Вярвайте в себе си, не се отчайвайте, особено когато сте млади. Младостта е свобода, не забравяйте това, правете нужното на нищо да не робувате в този така възхитителен и съдбовен период от живота си. Запомнете, на нищо не робувайте, нали разбирате, на нищо, даже и на своя пенис, на своята вагина недейте да слугувате или да робувате! (Налага се и това да ви кажа, който разбира, разбира, който не разбира, нека да почне да плюе и да плаче!) Борете се безжалостно срещу робското в себе си, не допускайте склонността ви към робуване или към слугуване да вземе превес или надмощие! Това е най-важното, което не следва да забравяте, то и ще ви помогне най-много! До нови срещи!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар