Бъркотията и мизерията в живота ни и в нашия голям общ дом - България - се дължи на бъркотията и мизерията, която е в нашите души

Ще ми се малко да допълня известната молитва на Платон, ще сложа една добавка, която е изцяло в унисон с древната гръцка представа:

Благодаря ти, Зевс, че съм роден човек, а не звяр, грък, а не варварин, свободен, а не роб, мъж, а не жена, гражданин, а не идиот. (Платон)

Добавката ми е в последното, за гражданина и идиота; оказва се, че толкова популярната дума идиот първоначално за древните гърци е имала ето този смисъл: идиот е онзи, който не се интересува от политика, не вълнувайки се от общите дела в полиса, той показва слабоумието си, идиотизма си. Има логика, нали така? Правете си сметка колко около нас са идиотите, слабоумните, щото в днешно време е модерно да казваш: "Я не ме занимавай с политика бе! Аз от политика не се интересувам! Аз съм над тия неща и пр.".

От друга страна обаче освен че е слабоумен, освен че е идиот оня, който не се интересува от живота в общността (полиса, държавата) не е дори и мъж, щото пак по древната гръцка представа, изразена така ясно и категорично от Платон и от неговия учител Сократ, между двата пола, мъжа и жената, има точна граница, която не бива да се преминава, която е опасно да се преминава. Има мъжки и съответно, женски отговорности пред живота, има работи или занимания, които са само за мъжете, има такива, които по начало или по природа са отредени на жените. И точно в този смисъл за мъжете е отредено да участват в решаването на общите, човешките, градските, иначе казано, да се занимават с политическите и държавните въпроси и дела, политиката (и управлението) е изцяло мъжко занимание; докато за жените са отредени домашните дела, ясно кои: готвене, пране, чистене, отглеждане на децата и т.н. Добрият, истинският мъж е верен на своята мисия в живота, той отговорно си изпълнява задачата, такъв мъж не се меси в женските работи - и не допуска жени да се месят, примерно, в изцяло мъжките работи, примерно жени да се занимават с неща, които не са им по силите, т.е. с политика или с философия особено. Защото мъжкото призвание в живота е интелектуалната дейност, заниманието с философия, търсенето на истината, мъжката душа е така устроена, че единствено тя може да ражда, да постига истината, "децата" на мъжете са тъкмо идеите, истините - и това е едно безсмъртно поколение, защото, веднъж родена, една истина или идея няма как да загине, няма как да загине сътвореното от духа на мъжа, отговарящ на своето понятие и мисия. А пък жените, респективно, имат една друга велика отговорност и мисия, на която трябва да се изцяло верни, и това е раждането на деца, на човешките деца, тоест тяхна работа е да спомагат, да отговарят за поддържането на живота. Както само жени могат да раждат деца и противно на природата е мъж да иска или да се напъва да ражда дете, по същия начин е крайно глупаво жена, т.е. женската душа да се мъчи да роди някаква истина или идея.

Но да оставим този момент, важното е, което в случая ни интересува, че никакъв мъж не е онзи, който е занемарил мъжките си отговорности пред живота, сред които мисленето, търсенето на истината, зачеването, износването и раждането й заема едно най-предно място. Само мислещите усърдно и упорито мъже, търсещите истината, отдадените на истината мъже могат след това да си изпълняват задълженията по устройването на общия, на градския, на държавния, на политическия живот. Много е важно да знаем и тази неразрушима връзка: ако не мисли, ако не е добър в мисленето мъжът няма как да е мъж, а не е мъж оня, който е изменил на мъжката си роля и задача, на мъжкото призвание, такъв, с извинение, "мъж" се е свлякъл до нивото да бъде нещо като обслужващ персонал на също така много надценилите възможностите си жени - щото такива "мъже" обикновено не правят нищо друго освен да обслужват капризите и страстите на вечно недоволните жени. Един мъж, дето се е превърнал в придатък на някаква жена или, опази Боже, който се мъчи да слугува на колкото се може повече жени, да ги обслужва (и сексуално), да им робува, такъв мъж е пълен дегенерат или урод; особено страшно става когато той изобщо не е в състояние да схване колко именно е жалък, напротив, изроден е дотолкова, че почва да се хвали и да се тупа по гърдите колко голям, видите ли, "пич", "сексуален герой", "сваляч" и прочие бил станал; а той в такъв случай е станал чисто и просто нещо като "двукрак... вибратор", ако мога да се изразя така, според съвременните представи. Да, жалка работа е това, с което повечето изродени днешни мъже се чувстват длъжни да се хвалят и да се гордеят - а те се хвалят и гордеят щото просто не могат да схванат колко именно са изродени, жалки и нещастни. Не могат също така да схванат, че те няма как да са и мъже, щом като са дезертирали от същинските, от истинските мъжки отговорности пред живота. Схващате ли сега колко сериозна става работата - ако се опитаме да схванем правилно и да изтълкуваме вярно положението, до което сме стигнали - съобразно съвременната екзистенциална и човешка ситуация?!

В днешно време всичко се е объркало и не си е на мястото: жени се напъват да се занимават с това, което съвсем не им е по силите, те просто нямат ресурса да носят такава тежка и по тази причина изцяло мъжка отговорност, примерно отговорността, свързана с мисленето, а оттук вече, както казахме, и с умното, с мъдрото, с разумното устройване на общия живот, с управлението на някакви организации или на държавата като цяло. Някой може ли да ми покаже добра, що-годе свястно изпълняваща ролята си жена-политик или мениджър? ("Жена-политик", или "жена добър управник", ако разбираме все пак що е жена, е израз, точно съвпадащ по смисъла си с израза "дървено желязо"!) Аз тук няма да се унижавам да споменавам имена на жени-политички, особено пък на такива у нас (леди Маргарет Тачър, милата, която е голям политик и държавник, аз нея много я уважавам, е толкова рядко изключение, че по тази причина нейният пример изцяло подкрепя правилото, което тук се опитвам да представя с думи). Жените, които се занимават с политика или с управление, понеже нямат природните (най-вече умствените и като цяло личностните) дадености за този толкова сложна и отговорна мъжка работа, не правят в политиката друго, освен всичко да объркват, да се изказват не както трябва, те даже не могат да схванат истинските общи проблеми на политическия живот в тяхната дълбочина и по тази причина, казахме, само вредят. Правете си сметката колко много сме се извратили щом при това положение много хептен слабоумни и изродени мъже си позволяват така често да говорят, че политиката, видите ли, щяла била да се оправи ако повече жени се били захванали да ни оправят, т.е. да се занимават с политика! Нима не е същинска изродщина, кажете ми, да си мъж и да чакаш жена да те... оправя?! А у нас е пълно с мъже-дегенерати, които очакват да бъдат оправяни, а пък връх на мечтите им е да ги оправи, предполагам, жена!

На основанието на тия приказки можем да си правим извода колко страшна е деградацията, израждането на мъжкия елемент на живота, по тази причина сме стигнали дотам за "политици" да смятаме смешни лица, които обикновено имат някакви мускули, но за сметка на това, естествено, нямат никакъв акъл, или акълът им е толкова слаб и хилав, че са станали ужасни марионетки хем на жените, хем на някакви кукловоди, хем на собствената си празнота или суетност; за политици у нас минават куриозни лица (няма пак да споменавам имена, щото е излишно, добре се сещате за кои по-точно става дума!), които се перчат, че били "мъжкари", били бабаити, били пичове, били страшно яки, но само с мускули, не с акъл; ето такива уроди, същински позор и укор за мъжкото, за мъжа и за самата мъжественост у нас, видите ли, минават за политици, което означава, че те не могат да правят нищо свястно, те могат само всичко да объркват, да произвеждат хаос, анархия и какви ли не други уродливости, примерно мафиотщина, престъпност, беззаконие, корупция и пр. Апропо, корупцията у нас е така напреднала щото тия, които се занимават с това толкова сложно занимание, по указаните причини имат манталитета не на мъже, а на... курви (налага се да употребя тази изразителна дума, думата "проститутки" ми се вижда крайно мека!), да, ето, щом с политика у нас се занимават разни мъжки, с извинение, курви, как тогава самата политика да не е изцяло курвинско занимание? (Нека някой съзнателен гражданин, моля ви се, веднага да напише донос "там, където трябва", че моя милост, бидейки учител, си позволява да употребява толкова мръснишка дума като думата "курва"!)

Разбира се, не такава по идея следва да е автентичната политика. Работите у нас (пък и не само у нас, един Обама, с извинение, нищо че е умен, интелигентен човек, очебийно му липсват други мъжки качества, фатално много му липсват, по тази причина и той е толкова слаб президент или управник, мекушав е не като жена, а направо като баба, да ме извиняват бабите, щото сред тях има май повече мъже, отколкото сред днешните мъже, занимаващи се с политика!), та значи работите в съвременния свят не вървят добре и по тези чисто вътрешни, психологически (да ги наречем така), човешки и философски, екзистенциални, но за сметка на фундаментални, а по тази причина и фатални причини или фактори. Сега разбирате ли защо трябва да направим максималното че да успеем ясно да осъзнаем и да изразим кои именно са мъжките качества и отговорности, какво означава да си мъж и мъжествен, какво е пък да си жена, как тия качества се формират, щото едва ли те могат да се развият в истинската си, във вярната посока ако не полагаме подобаващите усилия, ако нямаме своя дял в пораждането, формирането и развитието им. И в заякчаването им, щото, веднъж породили се, тези качества или способности трябва постоянно да бъдат упражнявани, тренирани, практикувани и пр. - отпусне ли се един мъж, престане ли да работи над своята мъжественост, измени ли на своята мисия и задача, той е мигновено застрашен да стане пълен дегенерат, урод, карикатура на мъж и т.н.

Както в днешно време много хора (не смея да ги нарека мъже, нищо че, така да се каже, са от мъжки пол, аз точно такива имам предвид в случая) се занимават най-упорито с фитнес или някакъв вид спорт, полагат големи усилия да поддържат тялото си и някакъв, видите ли, "по-сексапилен", примамлив за жените (и за хептен изродените мъже, дето си падат по мъже!) външен вид, по абсолютно същия начин тези същите, ако искат да са все пак мъже, би следвало да полагат и то още по-упорити усилия да развият и душата си в правилната, в мъжката посока. Тоест, следва да работят да развият подобаващите мъжки душевни и личностни качества, което те обикновено, за жалост, съвсем не правят, това нещо даже и не им минава през ума, че са длъжни да го правят. Примерно, следва да четат книги и т.н., щото така се развива мъжката душа, чрез най-упорити занимания с философия, с наука, с какво ли не още, и то непосредствено общувайки с други мъже - за да развият душата си във вярната посока, точно съвпадаща с огромните мъжки отговорности пред живота. В днешно време е много често срещано явление тази картинка, която може да се забележи където и да обърнеш очи: гледаш го някакъв, че външно сякаш е мъж, има визията и дори, тъй да се рече, претенцията, че е мъж, да речем, поддържал си е тялото, полагал е някакви грижи, има мускули и прочие; но ако заговориш с такъв пет минути само, в един момент, стига самият ти да си мъж и при това да не си извратен, мигновено ще разбереш, че този само прилича на мъж, но изобщо не е никакъв мъж - защото вътре в него, да речем, кънти на кухо, на празно, изцяло липсват даденостите (психични, душевни, личностни), които правят един мъж мъж в истинския смисъл.

Много жестока и фатална е тази ощетеност, външно е мъж, а иначе нищо мъжко или пък мъжествено няма в думите му, в поведението му, в мислите му, в нищо. Примерно, държи се като дете, като животно, като каквото искате друго, като баба, като жена, като магаре, но само не като мъж. Това, за жалост, по моите наблюдения е типичният, най-често срещаният случай. Налице е рязък дисонанс във външното, във фасадното, чисто телесното изражение на пола, в случая на мъжкия пол, такива мъже, в които само "черупката" им е мъжка, но в същото време вътрешността, т.е. душевното, личностното и пр., тоест решаващото, или липсва, или пък е приело съвсем невярна посока на развитие, примерно, е изродено дотам, че този млад обикновено мъж, с извинение, се е превърнал в най-жалък роб на женските капризи и страсти, станал е нещо като обслужващ персонал на женското съсловие, много често дори се е и продал на жените, продал е тялото си, не се усеща как алчните за секс жени го използват, тоест го тиранизират непрекъснато, дотам, че в душевния и личностния смисъл той е пълен слабак, отрепка, боклук, пълен малодушник и пр. Защото без мъжки характер, да го кажа така, един мъж, разбира се, не може да бъде никакъв мъж, нали така, той само се напъва да бъде мъж, но тези именно жалки напъни го изобличават, че той няма никакво право да се смята, че е мъж. Да не давам тук примери с конкретни лица, разните там "кумири" и "народни трибуни" у нас, дето бръщолевят разни идиотщини за това колко много филии с мас са били изяли като деца, колко много папи са ги били галили по главите и прочие, моля ви се, вие ме разбрахте, да не давам повече примери, че ми става съвсем противно, особено като се вземе предвид, че такива куриози у нас минават едва ли не за "образцови мъже", за "пичове" и прочие.

Между другото един мъж си личи на практика доколко е мъж по приказките, по това, което говори, ако говори разни идиотщини и глупости, такъв, естествено, не може да е никакъв мъж, нищо мъжко няма в него, щото да си мъж, както вече казахме, означава да умееш да мислиш основателно и философски, т.е. цялостно и дълбоко, да схващаш значимия смисъл на нещата в неговата истина, в неговата действителна разумност и прочие, да си мъж означава да си много развит в интелектуално, душевно и личностно отношение, да си много напреднал в личностното и особено в нравственото си развитие, т.е. да си силен в душевно, волево, личностно отношение, да не си мухльо, да имаш здрави, проверени от живота ценности и пр. - може ли тия неща да се развият ако не си работил по тяхното формиране и то много години наред?! Не може, разбира се. Сега сфащате ли докъде води нашето толкова негодно, сбъркано, бих казал скопено откъм екзистенциалния си живец образование?! Нашето калпаво образование затова особено много помага от училищата ни да не излизат силни, развити, целеустремени, разбиращи отговорностите си пред живота личности, от нашите училища обикновено излизат пълни малодушници, кекави баби, мижитурки, уродливи калпазани, безличници, тарикати с огромни претенции, но без никакво покритие и прочие. Нито женският елемент на живота не се подготвя подобаващо в нашите училища и особено пък в университетите, нито мъжкият, като все пак, трябва да признаем, по начало, по природа, по Божие предопределение мъжкият елемент на живота следва да има водещо, доминиращо, най-активно, ръководно и прочие значение или роля.

Надявам се не схванахте тия мои най-предварителни разсъждения съвсем плоско, а именно, че видите ли, съм бил особено много обидил не само мъжете, но и най-вече жените; няма такова нещо, никого не съм обидил, а тия, дето са ми се обидили, с това само показват колко много са изродени, колко далеч са от вярната, от подобаващата, от субстанциалната представа и за това какво е да си мъж, и за това какво е да си жена - и то в истинския, точния смисъл. Тия, които ме разбират с това само показват, че не са изродени, че има нещо здраво в тях, такива именно не само че няма да ми се обидят, напротив, ще бъдат ентусиазирани - от благодарност, че съм благоволил да им кажа някои от най-важните истини, които сме длъжни да разбираме в цялата им дълбина.

Е, започнах видяхте откъде, стигнах дотук. Днес е 1 януари 2016 година, аз станах пак сравнително по-рано и написах този текст. Почнах го уж на шега, вчера, прочее, също започнах да пиша по тази своя идея, но стана така, че го писах във Фейсбук, токът в един момент "мигна" (спря и пак дойде) и написаното, за жалост, отиде по дяволите. Аз преживях тежко тази загуба (доста неща бях написал, пишещите ме разбират какво означава да загубиш безвъзвратно един по-сериозен текст), но ето, тази сутрин пак зарязах цялата си работа и седнах да напиша това. Тоест, фактически да направя едно въведение в темата си. Тия дни, живот и здраве да е, ще продължа да пиша нови и нови есета по така подетата тема. Видях преди време, че доста хора много положително възприеха едно мое подхвърляне (ако си спомняте, бях тогава сложил снимка на класната дъска с изписана на нея тема за половете, която обсъждах с учениците си в гимназията на гр. Раковски), ето, тези реакции на читатели ме убедиха, че си заслужава да пиша повече по темата; тази сутрин затова се заех да си изпълнявам, малко по малко, идеята. Но сега се изморих вече и не мога да продължа.

Желая ви хубав, вдъхновен първи ден на новата година! Нека годината ви да бъде плодоносна и благодатна, започнете едно ново начало, опитайте са да си подредите нещата, имам предвид не само в дома, а в душите си най-вече: нека да се опитаме да въведем ред най-вече в тях. Защото бъркотията и мизерията в живота ни и в нашия голям общ дом особено - България - се дължи тъкмо на бъркотията и мизерията, която е в нашите души и съзнания; ето една проста истина, която никога не трябва да забравяме. Щом въведем ред в душите си, щом започнем да се грижим повече за реда и чистотата в тях, паралелно на това ще почнем ефикасно да уреждаме и живота си в нашата голяма българска общност. Този е начинът, друг начин няма, не е и не може да бъде изобретен, глупаво е да се опитваме да го изобретяваме ние.

Нека, моля ви, да спрем с нашите тъпи родни и нашенски тарикатлъци на дребно: дошло е време да се захванем да правим всичко тъкмо така, както то се прави - и на тази основа работите ни мигновено ще потръгнат във вярната посока. Но първо нека да направим нужното да въведем ред в оскотелите от толкова много глупости и от толкова много малодушие наши души; от душите тръгва всичко, там, прочее, е и истинското ни богатство. Щото уродливостта, дето се шири толкова сред нас, намира свой израз и в това, че е пълно наоколо с идиоти, които даже и това не знаят, а именно, че истинското ни богатство сме ние самите, вътре в душите ни е истинското ни богатство; на такива в душите им, разбира се, е пълна нищета и мизерия, на това основание те, примерно, си мислят, че истинското богатство, видите ли, се било намирало в... лотарията, дето така щедро ни я продават в павилионите на Пеевски, правейки ни за пълен резил - и гаврейки се с нас, понеже ни превръщат в пълни идиоти. Днешният масов българин масово търка със стотинки лотарийните фишове и с кокошия си мозък си мисли, че този бил пътят да станеш богат, виждате ли колко много е напреднал идиотизмът у нас?!

А на истинските, на точните, на верните, на разумните неща изобщо не обръщаме никакво внимание, примерно, тоя масов българин никога няма да си купи, да речем, една стойностна книга (щото ако си купи книга, то тя непременно ще е някакъв боклук, примерно, описание на житието на Митю Пищова или ще си купи книга на... Антон Тодоров, оня същия, дето пише разни врели-некипели за Костов; но има и други такива претенциозни "вестители на истината", които ни натрапват от всяка сергия, но сериозните и потребните ни книги за сметка на това у нас са дълбоко крити! И така такъв, естествено, няма да прочете в живота си нито една свястна книга. Но в същото време дава мило и драго за да купува лотарийни фишове, които търка в прилив на някакво страшно и ужасно малоумие и отчаяние: кажете ми, могат ли да бъдат мъже такива идиоти?! Може ли да се излагаш така и то непрекъснато, пък да си някакъв мъж?! Спирам дотук. Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo