Старая се, доколкото ми стигат силите, да поддържам това толкова трудно за човека, философа и гражданина пълно единство между думи и дела

Върнах се на работа в ПГЕЕ-Пловдив, и то съвсем реално, възстановен бях вчера, включително вече започнах да водя часове, да влизам в отделни класове, според програмата. Желанието ми е да си гледам качествено работата, единственият ми интерес е учениците да имат полза от обучението по философия, а моята работа се свежда до това да им помагам в техните усилия да станат пълноценни личности и добри граждани. Интересното е това, че макар да съм отсъствал реално точно година и половина от училището, за това сравнително кратко време са дошли нови ученици, които не познавам, а и те не ме познават; имам чудесни впечатления от учениците в класовете, в които влязох вчера; убеден съм, че с тях ще намерим общ език и нашите занимания ще бъдат на високо ниво, наистина с полза за тях самите. Тази сутрин часовете ми започват от 7.30 часа, имам и първи час, а общо днес имам 6 часа; ще свърша някъде в късния следобед (включително с паузите, когато нямам часове).

Смятам да продължа да водя предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Ще се наложи обаче да променим мястото му в програмната схема на телевизията, няма да е в четвъртък, в 11 часа, както беше досега. Скоро предстои да уточним този въпрос с ръководителя на ПО-тв Евгений Тодоров. Смятам, че тези две активности, като учител по философия на младите хора и като водещ на дискусионно предаване, което има една значително по-широка аудитория, органически се допълват; реално по този начин ще имам и непосредствен контакт с родителите на моите ученици в качеството им на граждани и на пловдивчани - и това ще продължи да е прекрасна възможност заедно да работим за развитието на едно ангажирано гражданско и личностно проявено съзнание, за разпространението на това съзнание във все по-широки слоеве.

Имам доста идеи (за разгръщането в това преломно време, в което живеем) на демократичния дебат в ПГЕЕ-Пловдив по най-острите и горещи проблеми, свързани с превръщането на това елитно училище в една пълноценно и ефективно функционираща демократична общност. Дълбоко съм убеден, че този е начинът, този е верният път. Смятам, че трябва да бъде възродена дейността на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (понякога го наричаме и ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ), те тези на пръв поглед различни наименования по същество и по идея съвпадат, припокриват се по смисъла си), каквото зависи от мен в тази посока ще го направя.

Бях приет по един много сърдечен и в този смисъл трогателен начин от по-голямата част от колегите, от учителите и от персонала изобщо. Добре си поговорихме и с ръководството на училището, уточнихме някои важни неща, ще се радвам между нас да се породи атмосфера на взаимно разбиране и уважение на неизбежните различия в позициите; а какво пречи с времето тия сериозни разминавания и различия да се преодоляват, това е напълно възможно, стига да е налице подобаващото желание, готовност, полагането на усилия за движение в тази посока. Що се касае до мен, мога да гарантирам, че това желание е налице. Аз съм доказано диалогичен човек, обичам дебатите, дискусиите, споровете, добре зная, че този е верният начин за сближаване на позициите - и най-вече за пораждането на обща воля за работа и то в единствено правилната посока: повишаване на качеството на обучението и образованието на учениците. Свободният, демократичният дебат следва да се води с ясното съзнание, че върху нас лежат тежки отговорности, съвременните изисквания към учителите, към възпитателите на младежта са огромни, изключително тежки, поставени сме в една невероятно интересна ситуация, която обаче не бива да я подценяваме. Трябва да работим така, че без излишна болка да се разделяме с овехтелите, с отживелите времето си представи. Съвременният живот е така динамичен, че нашите съзнания са поставени в рискова ситуация: или ще се променяме според изискванията и потребностите на живота - или ще станем, дето се казва, ненужни, ще станем вместо мотор на промените тяхна спирачка; разбира се, от само себе си знае, че никой не може да спре ония промени, които самият живот, самото време изисква. Налага ни се да се променяме, няма как да си бъдем все същите в толкова променилите се условия.

Изпълнен съм с оптимизъм, вдъхновява ме вяра в доброто и в истината. Ако положим известни усилия да бъдем човеци в подобаващия - в достойния за човека, човечеството и самата човечност! - смисъл, ако се възприемаме като такива, ако се отнасяме един към друг човешки и подобаващо, с дължимото безусловно уважение към правото на другия да бъде суверенна личност и раз-личност, да бъде себе си, ако изпитваме дължимото доверие към другия, към различния (толкова е прекрасно това, че мислим различно, няма нищо по-хубаво от това, разбира се, важното е да мислим, важното е да сме предани спрямо задачата на мисленето!), то тогава работите, няма как, ще потръгнат, промените ще бъдат за добро, животът ще навлезе в естественото си русло, нещата неминуемо ще тръгнат към поправяне. Това важи както за отделните малки общности (от рода, примерно, на едно училище), така и за голямата общност, наречена България. Дълбоко съм убеден, че всичко в крайна сметка зависи тъкмо от нас, от гражданите, от нашата инициатива, от предприемчивостта ни, от привързаността ни към ценностите на свободата и на демокрацията, от упорството ни да се ползваме от своите свещени човешки права и пр. Престъпление е да си мълчим и да бъдем пасивни, да чакаме нещата да се решат "отгоре", от някакъв свръхумен и свръхпредвидлив "мозъчен център", такова чудо няма как да стане и е безсмислено да го чакаме. Фатално опасно и много глупаво е да продължим да го чакаме. Повтарям, всичко зависи в крайна сметка тъкмо от нас, от гражданите, зависи от теб, от мен, от него; а особено много всичко зависи най-вече от младите: потръпвам като си представя колко голяма е отговорността в тази смисъл на нас, учителите, възпитателите!

На тия неща винаги съм учил учениците си, това е моето верую, тия идеи ми ги е дала философията, на която съм й безкрайно благодарен. Разбира се, не мога, няма как, нямам моралното право на едни неща, и то съвсем възвишени, да уча "на теория" учениците си, а в същото време на дело, на практика, в поведението си, да се държа по съвършено друг или по недостоен, по унизителен начин; това просто няма как да се случи. Тъй че старая се, доколкото ми стигат силите, да поддържам това толкова трудно за философа и гражданина пълно единство между думи и дела, вдъхновяващ пример за което, впрочем, ни е дал с живота си философът Сократ, а също така и Спасителят Христос. Говорих вчера, няма как, на учениците си за историята на Сократ, изненадах се, че не бяха чували за него. Е, тепърва много ще говорим за Сократ - и ще се опитаме да започнем дори и да живеем като него, според неговия вдъхновяващ пример. А Сократ е бил чисто и просто един много привързан към истината човек, влюбен и в мъдростта, но също така и в свободата като квинтесенция на достойния за човека живот; това е цялата тайна на сократовия гений. Изпълнен съм с ентусиазъм пред откриващите се хоризонти на бъдещето; впрочем, нашето бъдеще ще бъде такова, каквото сами си го направим. Ако се държим достойно, и бъдещето ни ще бъде достойно; иначе това просто няма как да се случи; малодушието до добро не води, слабостта също.

Времето ми постепенно изтича, трябва да ставам да се приготвям за работа. Желая ви хубав ден! До нови срещи!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo