Държава с такова положение на върха на властта няма според мен бляскаво бъдеще, вие как мислите по този въпрос, а?

Великият медиен комуникатор и ТВ-шоумен, именно г-н Премиеро Боко се бил изразил твърде деликатно за оставката на проф. Танев, а именно, че иначе всичко при него било о`кей, бил разбирал от образование, бил не знам си какъв още, само дето имал малък кусур: не умеел да общува с медиите!

Значи правете си сметката колко голем късмет имаме с това, че самият г-н Премиер умее толкова добре да общува с медиите: може работите никак да не вървят, да липсват програми и политики за управление, държавата да се разпада, а мафията и корупцията да тържествуват, но щом г-н Премиеро умее да общува с медиите, значи нема нужда да подава оставка, важното е пропагандата да върви, важното е свирката на локомотива да пищи, а пък на другото - майната му!

Правете си човек с какви мисли и с какъв умствен багаж има пълната и безконтролна власт у нас. Казвам това щото нима некой в ГЕРБ или в правителството смее да каже, че Боко нещо некъде бърка или не е прав?! Не, нема такова нещо, такова нещо е невъзможно, него сички го гледат право в очите и само се надпреварват да го фалят, да му се радват, колко ни е он умен, добър, колко голем пич ни е он и т.н.

Държава с такова положение на върха на властта няма според мен бляскаво бъдеще, вие как мислите по този въпрос, а?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo