Правящему режиму в России осталось недолго, Украине же надо срочно, но тихо и без шума приступить к разработке ядерного оружия, на которое после нарушения Будапештского меморандума она имеет полное моральное право, заявил в интервью "ГОРДОН" бывший советский разведчик, бежавший в Великобританию и ставший известным писателем, Виктор Суворов. (Прочети ДО КРАЯ)
Един откъс от интервюто: "... Цените на петрола запълзяха надолу и надолу, а рублата - нагоре, нагоре, нагоре. Така че, граждани, не се разочаровайте и не ме упреквайте в лъжливи предсказания, повярвайте, аз съм прав. Режимът на Путин вече прилича на голямо дърво, изгниващо отвътре: достатъчно е да се докосне с пръст и то ще падне, но това за сега никой не е направил..." (Преведе: Venelin Iliev)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Ну да. И анекдот в тему:" Это мы ещё посмотрим, кто кого разорвёт!" Сказала Тузику надутая до 20 атмосфер грелка...
Дело было так. У Фроловны ощенилась сука, и одного щенка взяли Сапрыкины. Назвали Тузиком. Щенок оказался шкодным, грыз всё что ни попадя, но однажды откуда-то выкопал грелку старую, скорей всего из-под ванны. Ну и стал с грелкой развлекаться -- как другие собаки, побогаче, с искусственными костями. Рвал он эту грелку целыми днями, рвал, и через неделю порвал. А грелку порвать не так-то просто. Поэтому запомнилось такое. Через несколько дней как раз 8 марта наступило, к Сапрыкиным гости пришли, перепились, возникла буча, и тут Сапрыкин-папа внезапно схватил зачинщика за грудки и крикнул: "Порву, как Тузик грелку! ". С тех пор так и прижилось, и пошло в народ.
Уточняю: грейката май е Западът, а кученцето Русия:-)
Публикуване на коментар