Днес, в днешния снежен ден бях в гимназията в гр. Раковски, където трябваше да си уредя някои документи във връзка с това, че започнах работа вече в ПГЕЕ-Пловдив. Разделих се с колегите-учители, на които благодарих за доброто и човечно отношение; разделих се също така и с католическия (бенедектински) монах отец Артур от Полша, с който почти всеки ден се срещахме по време на тримесечното ми учителстване в това училище.
Много ми беше мъчно за раздялата с учениците, с някои от които много се привързахме един към друг, приятно ни беше да общуваме; по тази причина, за да не се разстройвам допълнително (аз съм твърде меланхоличен, чувствителен човек, макар това да не ми личи външно) като си свърших работата и като се разделих с колегите бързо напуснах училищната сграда. От автобусната спирка обаче направих тези снимки. Там, на спирката, прочее, минаха по някое време, докато чаках автобуса, някои ученици, които ми честитиха новата година и си пожелахме взаимно всичко добро.
Изключително съм благодарен също и на директора на гимназията в гр. Раковски г-н Петър Карпаров (който, между другото, е завършил ТЕТ-а, завършил е ПГЕЕ-Пловдив преди доста години) за безкрайно човечното отношение и разбиране, което той прояви към мен в един от най-трудните за мен моменти (когато в нито едно училище в Пловдив не можах да си намеря работа, отвсякъде бях игнориран и дискриминиран на основанието, че, видите ли, не съм бил имал вече преподавателски права!), но ето, той ме прие на работа и по този начин ми подаде ръка в тежкия момент.
(А това е гимназията в Пловдив (ПГЕЕ), в която все пак успях да стигна навреме, щото имах часове.)
Мъчно ми е за раздялата с моите нови приятели от ПГ "П.Парчевич" в Раковски, но, живот и здраве да е, няма да се забравяме и ще си общуваме по други начини; примерно с отец Артур си разменихме имейлите, а пък колегите от Раковски ми знаят блога и винаги могат да се свържат с мен. Това е животът, състои се от промени, няма как да е иначе. Знайте обаче, че в гимназията в гр. Раковски работят като учители много сърдечни, приятни хора, които правят всичко за своите възпитаници, а и младите в това училище, учениците, оставиха в мен много приятен спомен!
Искам тук още веднъж да пожелая на всички, и на учителите, и на учениците от гимназията в гр. Раковски всичко най-добро, и щастие, и успехи, и здраве, и пълноценен живот, и много радост, всичко, което си мечтаят да се сбъдне! Ще ви помня, приятели, докато съм жив - вие сте прекрасни хора!
Това е макет на паметника, който ще бъде изграден в гр. Раковски, паметник на жертвите от войните, за който в момента, както разбрах, събират средства за построяването му. В заден план се вижда именно ПГ "Петър Парчевич", сиреч, паметникът ще бъде изграден пред нея - и в съседство с пощата.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар