От седмица отново работя като учител в едно елитно пловдивско училище, възстановен бях в него със съдебно решение. Освен етика и право и философия ще преподавам и гражданско образование, т.н. "Свят и личност" в два 12-ти класа. Интересно е да подчертая това, че учениците изключително много обичат да участват в т.н. "по-раздвижени" или модерни, съвременни "образователно-технологични форми", да ги наречем така; аз също много ги обичам; по тази причина в първата седмица във всичките класове, в които влизам, дадох възможност на учениците да участват в такива едни обсъждания, игри, състезания, решаване на казуси и пр.; интересно е, че те споделиха, че това било новост за тях (не бях им преподавал досега, с изключение на два класа, именно тези дето са в 12-ти клас). Е, понеже на учениците много им хареса да участват в такива обсъждания, ще правим нови и нови такива, всяка една тема може да бъде обсъждана по такъв нов, съвременен, авангарден начин (как точно се правят тия неща аз вече съм писал и обяснявал в своите книги за образованието, сега за това няма да пиша). По тази причина на мен съзнанието ми е заето с това да измислям нови и нови интересни казуси, които да предлагам за обсъждане на учениците си (въпреки че имам толкова много стари казуси, че даже и малка част от тях не мога да приложа, но новото винаги е за предпочитане).
Ето тази сутрин как самият живот ми подари такъв един превъзходен и то съвсем съвременен казус, който е чудесна възможност учениците от 12-ти клас най-вече да се упражняват в осмисляне, тълкуване, да опитат да постигнат всички важни моменти (исторически, психологически, нравствени, политически, чисто духовни, чисто човешки, религиозни и какви ли не още!). Вижте как човек може да стигне до един невероятно хубав казус, ще обясня това, защото туй нещо, предполагам и дори съм дълбоко убеден, е изключително трудно особено за по-млади преподаватели, които имат възможността да преподават такива нелеки предмети като философските (примерно, на моето досегашно работно място в гимназията на гр. Раковски най-вероятно ще ме наследи съвсем млада девойка, бакалавър по философия (сега учи магистратура), която никога не е преподавала този предмет, това ще й е за първи път). Та затова ще обясня вкратце как става цялата работа.
Попадам тази сутрин на публикация в блога на Иво Инджев (аз него редовно го чета), която ме препрати в един политически и анализаторски сайт; ето в резултат на това и моят блог откликна на оформилия се "горещ проблем": Другарката Бокова е била агент на КГБ - и като такава служи не на България, а на Русия!. Аджеба, трябва ли да смятаме, че е чест за България Бокова да стане шеф на ООН? Без да се замисли човек, особено като не знае коя е Бокова, какво му пречи да каже: амче тя и българка, това е голема чест за нас, българите, "наш човек", "нашенка" един вид да стане шеф на Световната организация, нали така? Знаете, на това основание се води и пропагандата в полза на Бокова, тя залага на тия все пак крайно елементарни и подвеждащи "патриотични подбуди". Моята работа обаче като сериозен преподавател по гражданско образование е да помагам на младите да си изработят солидна, основателна преценка и да вземат вярното, доброто, разумното решение, така се оформя един наистина превъзходен казус, в който наистина има много важни моменти, всеки от които има своето значение за постигане на крайното решение; именно така и могат младите да бъдат обучавани в тълкуването на подобни сложни житейски казуси, колизии и пр. И ето сега аз как смятам да поставя казуса, непременно ще го проведа през тази седмица и в двата 12-ти класа (на които преподавам) и при това ще си позволя да го предложа и на преподавателя, който води този важен предмет в останалите пет класа, с него съм в чудесни отношения, той е напредничав човек и вярвам, ще приеме предложението ми.
Поставяне на казуса (ще опитам да го поставя с точните думи, с оглед да помогна на други преподаватели по този предмет, те да могат да го използват това поставяне в своята непосредствена работа):
Ученици, искам да ви предложа да участвате в едно обсъждане (дискусия под формата на състезание между два отбора, нещо като игра и пр.), да се надяваме, че ще ви е интересно, пък и ще имате полза от него. При това всеки ще може съвсем свободно да се изкаже, неговото мнение ще има голямо значение. Казусът е някаква мъчнотия, която се нуждае от прецизно изследване и осмисляне, за което, дето се казва, "повечето глави" са крайно необходими; е, ще има и спорове, без тях не може. Ще заложим на тях. Ето, аз ще ви предложа за разнищване след малко следния случай, който тъкмо сега е много актуален, знаете (или не знаете), но от известно време се води кампания за налагането на българката Ирина Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН. Голяма чест е това, нали така: българка да стане шеф на най-голямата световна организация! Вие какво знаете за г-жа Бокова? (Ще изслушаме какво знаят, нека да споделят тия това, което знаят.) Аз в това време ще записвам на дъската факти за кандидатката. В един момент и аз ще им разкажа някои факти. Предполагам, ще се оформи следното любопитно списъче:
- И.Бокова е бивш партиен функционер на БКП и БСП;
- Тя е дъщеря на виден комунистически деец от диктаторския режим у нас преди 1989 г. (и след 1944 г.), баща й е бил в най-тесния приближен кръг до диктатора, във висшето партийно ръководство; той също така е бил и голямо началство в идеологическата опора на диктатурата, примерно бил е главен редактор на партийния вестник, наричан "РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО" (народът в онова време тайно го наричаше обаче ето как: "РАЗБОЙНИЧЕСКО ДЕЛО", аз примерно съм чул тази дума най-напред от своя дядо);
- Има факти и сведения, че бащата на Бокова, именно Георги Боков, веднага след преврата на 9 септември 1944 година е участвал непосредствено в кървавите репресии особено над интелектуалци, собственоръчно е участвал в убиването на видния писател Райко Алексиев, ето свидетелството на Радой Ралин, на 8 март 1993 г. в Народния театър по повод тържественото честване на 100-годишнината на Райко Алексиев Радой Ралин казва дословно, думите му са документирани:
„Върху битата снага на непрестанния смехотворец въодушевени революционери всеки ден играеха юдинско хоро и го превърнаха в едва дишащ труп. Един по-сетнешен гаулайтер на печата – Георги Боков - се хвалеше че му ударил 400 шамара.“
- Синът на убития писател Р. Алексиев, Алекс Алексиев (живеещ в Америка и имащ кариера като известен политически анализатор в САЩ) по този повод казва следното:
"Аз съм много против това да се търси наследствена вина, което е една от най-лошите черти на комунизма. Но минималното, което би трябвало да се очаква от децата на злодей е някакво разграничаване, някакво макар и малко покаяние. При Бокова не само че това напълно липсва, а напротив - цялата й кариера се дължи на комунистическото й потекло и грижите към нея на "любимата" на всички ни до ден днешен Столетница."
- Освен Ирина Бокова голяма кариера в БКП-БСП направи и нейният брат Филип Боков, който се обезсмърти с една известна фраза, казана в първите години на прехода към демокрация; когато демократите настояваха БКП да поеме своята вина за ужасните и кървави репресии срещу народа, проведени от комунистическия режим, Филип Боков се провикна в Парламента, предизвиквайки радостни овации от лявата страна на залата:
„Ние от БСП вината поемаме само с мезета!”
- Заради тази историческа и толкова духовита фраза Ф.Боков получи вечната признателност на БСП, заради което беше назначаван на най-приятни държавни постове, примерно посланик, съветник на президента Първанов, високоплатен консултант в разни фирми на приближени до БСП фирми и пр.
- За жалост в неговото семейство обаче се случват ужасни трагедии:
Дъщеря му адвокат Биляна Бокова се самоубива на 29-годишна възраст през 2003 г. Синът му Георги Боков е криминално проявен и има няколко присъди за кражба на автомобили. През 2001 г. катастрофира тежко с краден автомобил „Ауди“ край Мездра. Уличен е в побой над собствената си майка и в опит за подкупване на органи на реда, но обвинения не са повдигнати. Загива на 39-годишна възраст при автомобилна катастрофа, заедно със съпругата си Мария, на 16 август 2011 г.
- Дали пък "висшите сили" по този начин не са отмъстили заради кървавите злодеяния най-вече на дядото, именно на комунистическия сатрап Георги Боков?
- Да се върнем на Ирина Бокова. Алекс Алексиев в едно свое интервю казва следното:
Да, ще ви дам пример. Преди малко повече от година, през април 2014 без предупреждение, без никаква мотивация правителството на Орешарски уволнява Стефка Славова, представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие. Защо? За да назначат на нейното място дългогодишното ченге на Първо главно и много по-важно - съпруг на Ирина Бокова, Калин Митрев. Партията наистина се грижи за децата си! Има и много други признаци за това, че тази дама не е читав човек и не си служи с почтени средства. В официалната й биография в страницата на ЮНЕСКО пише, че тя е била външен министър на България и освен това държавен секретар за европейска интеграция (Secretary of State for European Intеgration). Първо, тя никога не е била външен министър на България и това е лесно проверимо, и второ - подобна позиция като главен секретар не съществува във Външното ни министерство. Тоест, натъкваме се на една гигантска манипулация и то в международен план.
- Дали българската кандидатка за поста генерален секретар на ООН не си позволява да лъже за своето минало?
- И двамата съпрузи на Бокова са били агенти на ДС, а тя няма картон за принадлежност към службите; анализаторът А.Алексиев смята, че Бокова най-вероятно е била агент не на ДС, а направо на КГБ като особено перспективна. Тя е завършила МГИМО в СССР, университет, който е известен като ковачница на кадри за КГБ, а руснаците са имали приоритет при вербуването й, те са можели да вербуват българи без дори да казват на ДС. Това, което е напълно изключено е, че българин може да бъде изпратен като дипломат в мисията на ООН по комунистическо време без да е агент на службите. Тук вече се поставя въпросът: на кого ще служи Бокова ако стане шеф на ООН? Много вероятно е да служи на товарищ Путин, а не България.
- В момента И.Бокова е втори мандат на поста ръководител на ЮНЕСКО, международната организация за култура и образование на ООН, на този пост беше избрана след пропагандна (водена с държавни средства, със средства на данъкоплатците!) кампания на Г.Първанов, бивш президент на България и бивш лидер на БСП, доверен човек на руснаците у нас, доказано предан на руските интереси; тя беше избрана на поста си в ЮНЕСКО и със застъпничеството на Русия.
- В медиите излезе информация, че напоследък семейството на И.Бокова е придобило два апартамента в Манхатън за 2,4 милиона долара кеш. Нейният син от първия брак е успял да изплати само за 4 години ипотека от 870 000 долара. Оказва се, че законните доходи на нейното семейство за години наред не могат да покрият тия скъпи покупки - дори и само да са спестявали всичките си приходи!
И така нататък, фактите, които изброихме, са предостатъчни. Нека сега да формулираме ето този основен въпрос на зададения казус:
Правилно ли е Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН, вие лично смятате ли, че тя е достойна кандидатура за този висок пост?
Които смятат, че въпреки всичко нищо не пречи "нашата видна сънародничка" Бокова да бъде кандидат за поста и че ще е голяма чест за България тя да стане шеф на ООН (така мислят, да речем, бившият цар Симеон Втори, за който също има основания да се мисли, че е под контрола на руснаците, и най-вече сегашният премиер Б.Борисов), нека да седнат от едната страна на залата, а които мислят, че Бокова не трябва да бъде кандидат, камо ли пък шеф на ООН, нека да седнат от другата страна; така се оформят два отбора, между които ще проведем дискусия под формата на състезание, и то при строги правила: първо единият отбор пита, другият само отговаря, първият отбор търси труден въпрос за съперника си и като го зададе, всички ще слушаме отговорите; ако отговорят убедително, получават точка, ролите след това се сменят, които са питали, те ще отговарят, а пък другите ще питат; ако обаче не са отговорили убедително, ще получи точка отборът, който е задал затруднилия ги въпрос. Тази е "матрицата" на състезанието-дискусия; печели отборът, който е събрал повече точки. Ако не се изслушват, ако двама говорят едновременно, отборът на провинилите се получават "отрицателна точка" или "наказателна точка", която "изяжда" положителна, постигната в даден тур; целта е да се научим да разговаряме и да обсъждаме като се изслушваме внимателно, за да не стане дискусията ни говорилня или лудница. Това е. Приятно обсъждане! Можете да си изберете арбитър на дискусията, който да я ръководи и да присъжда точките, той пък трябва да е пределно обективен и да съблюдава спазването на правилата.
Ето такова обсъждане ще направим през идващата седмица с тези два 12-ти класа, на които преподавам гражданско образование. Ще ви информирам какво се е получило. Виждате, казусът е чудесен, много богат, многоизмерен, в него има всичко, и политика, и морал, и психология, и религия, и история, и какво ли не още. Самият живот, дето се казва, ми го сервира този казус и ще е престъпление да не се възползвам от шанса. А подобни казуси у нас, дето се казва, с "лопата да ги ринеш", у нас животът ни поднася какви ли не казуси? Или в дискусионния клуб да проведем това обсъждане, а не в редовен учебен час? Дали пък с него няма да наруша някакви принципи на "държавния стандарт за образование", които ни пречат да говорим с учениците за злодеянията на комунистите? Как мислите вие пък по този казус? Дали няма да направя нарушение, а, заради което властта мен пък да ме накаже? Знам, че блога ми се чете от отговорните фактори в РИО-Пловдив и даже в МОН, ало, факторите, кажете какво мислите по тази казус, който го задавам сега пък на вас? Аз, виждате, съм пълен с казуси, само казуси от мен да искате, що мълчите като...?!
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Радвайте се на живота и мислете, щото без мислене човек нищо не може да постигне. Хем се иска мислене, хем се иска нещо още по-важно дори от мисленето, иска се разбиране. И то не какво да е разбиране, а вярно разбиране, такова разбиране, което е съобразено със самата истина, с правдата на живота и на историята. Да, великата правда на живота е истински важното за нас, човеците, ето, каквото мога правя за да помагам на младите да я търсят и постигат; ако греша в тези си свои инициативи, нека да ме наказват. На мен обаче съвестта ми е чиста. Ако, примерно, от страх или от нещо друго се бях въздържал да си правя онова, което смятам за нужно в часовете, аз щях да се презра, щото за мен малодушието, мекушавостта, страхливостта е най-страшен недъг. Който е особено недопустим за учители, за възпитатели на младежта. Малодушният преподавател заразява и младите с малодушие, а малодушието е вредно за нашата свидна и многострадална родина. Аз до такова падение не ща да стигна.
Пита ме един мой верен приятел тия дни: Ангеле, защо пак искаш да си учител бе, за теб това е "много ниска летва", захвани се с нещо друго, не чувстваш ли, че се унижаваш сам, като си стоиш учител и то в гимназия?! Било, видите ли, унизително да си "прост учител", и този израз употреби моят приятел, с когото често спорим по всякакви въпроси. (Между другото, той самият е професор по философия, пак един вид учител, ама от "големото доброутро"!) Аз му казах, че не смятам, че за мен е унижение да съм учител в "просто училище", напротив, смятам, че да си учител на ученици е по-важна работа отколкото да си професор, който преподава на студенти. Защото студентите вече са формирани като личности и там корекциите, промяната е трудно постижима, докато при учениците не е така, по тази причина един учител може да има невероятно силно въздействие върху учениците си. И то за тяхното добро. Оня мой приятел ми каза, че съм бил "голям чешит" щом мисля така, но карай, ние с него си имаме вечни спорове. А вие как мислите, да си учител на ученици наистина ли е чак толкова непрестижно и дори "унизително" занимание - както обикновено се мисли? Спирам. Това беше, отклоних се, но както и да е. В блога си имам пълна свобода и аз лично от нея няма да се откажа никога. Никога! За нищо на света! Разбирате ли ме поне за това?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
17 коментара:
Мръсна американска гад си ти Грънчаров такива като теб не заслужавате да живеете!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ами правете каквото искате в часовете си... ваша си работа. Няма нужда да опищявате орталъка :-)
Не, не е така- " правете каквото си искате". Училището не е място за политическа пропаганда, засега и учителят не може да включва подобни дискусии в часовете. Нямам възможност да дам точния цитат за изискването за политическа неангажираност в часовете, защото нямам компютър, но който може, нека направи тази справка.
Ангеле, не те съветвам да правиш това на територията на училището. Дали е правилно да не ангажираме учениците с политика е съвсем друг въпрос. Учителите във вашето училище ако отменят това изискване и го гласуват във вътрешния правилник на училището, може, но не мисля, че в днешно време това е в компетенциите на Педагогически съвет.
Напълно споделям неподходящата кандидатура на Ирина Бокова, но тази дискусия е за блога ти, където можеш да поканиш ученици за доброволно участие. Съветът ми е да представиш друг казус в понеделник на дванадесетокласниците ти и се надявам да не приемеш това като страх и малодушие. Преди всичко трябва да учим учениците си да уважават установените закони. Можеш да изявяваш своето мнение и да им поднесеш факти за Ирина Бокова, но когато има две групи в час, които правят дискусия въз основа на десни и леви убеждения, как ще се почувстват тези, които са с леви убеждения, чиято оценка ще поставяш ти, който е с десни? Няма да слагаш оценки за убеждения, а за умения за водене на дискусия, ще кажеш, или, че изобщо няма да оценяваш в този час. ОК, но ще разделиш учениците на 2 лагера на политическа основа, нищо че не става въпрос само за политика в този дебат.
Знам колко много ти се иска да им помогнеш да се ориентират, но факта, че изще изложиш личното си мнение е достатъчен, не ги поставяй в тази ситуация, група от защитници на Бокова няма да се сформира, младите са като барометър и знаят със сигурност ти коя група удобряваш, няма да застанат срещу теб, нямат твоите знания и опит.
Що, ма, остави го да стане пак за резил! Ще има да гледаме пак сеир, когато се отново завайка каква жертва бил :-)
Мария, поставяш важни проблеми в коментара си, нека и други хора да се изкажат, пък и аз ще кажа какво мисля. За момента мога само да подхвърля, че за политика в училище може да се разговаря (и учи) тъкмо от историческа, философска, политологическа, социологическа, психологическа и прочие гледна точка, следователно в часовете ИМАМЕ ПРАВО да обсъждаме всякакви политически теми. (Забранена е единствено политическата и партийната пропаганда, но нас това не ни касае, ний не сме политически и партийни лица, а се занимаваме с учене, с обучение по политика и по гражданско образование.) Така е по закон. Ние (в това число и моя милост) много уважаваме закона. Също така имаме и фундаментални и конституционно гарантирани човешки права от типа на свобода на мисълта, на словото, на съвестта и прочие.
В този смисъл анонимните другарки, дето се провикват по-горе като търговки на пазар, са некомпетентни и мнението им има значение единствено като куриоз. :-)
Според нас, ако е въпрос за казуси, те не трябва да са свързани с канкретни имена, още повече на политици от съвременността. Много по-важно е например да се знае какво е ЮНЕСКО и какви са целите и задачите й, или как се определя понятието „ляво – дясно” в скалата „социално-либерално”. Или пък доколко се търси баланс в тази скала в новооформилите се пазарни държави в Източна Европа и съпоставка с България, или пък съпоставка със стари държави като Ирландия, Дания и Швеция.
Друг казус в скалата „национализъм – космополитизъм” (с евфимизъм „глобализъм”) и какво трябва да се възпита в българския гражданин. Къде е България в скалата „суверинитет-европейска общност”. За да може да се коментира всичко това, трябва да се изпълнят със съдържание понятията (глобализъм, национализъм, демогравска ситуация, културно наследство, културен стереотип, балканизъм, интеграция и т.н.), тъй като не може да се прави дискусия, в която се вкарват понятия, неуеднаквени за всичси участници.
Е, това е да си даскал по точни науки – да искаш и хуманитарните науки да се подчиняват на същите изисквания. (Ив.Топалова и Ж.Асса)
Моралът в България започва от утре..И така ден след ден.
Anton Donchev
Г-н Дончев, колко ми се иска да сте прав и да има поне надежда за морал. Но моралът е табу в Путиновския свят днес. Той направи тази иновация. Докато е Путин на власт, морал не съществува в света. Добър пример е Ирина Бокова. Според устава на ООН, генералния секретар не може да бъде от Китай, Англия, Русия, САЩ и Франция. Да, но нашата българка е точно интегрирана с тези страни - завършила в Русия, посланик във Франция и имоти в САЩ. Как ще имаш имоти за милиони в САЩ и ще кандидатстваш за генерален секретар от България?
Г-н Грънчаров, моля дискутирайте този проблем - морално ли е да имаш имоти в САЩ и да кандидатстваш от България? Кандидатурата на Бокова е кандидатура за табу на морала в света за десетилетия, тъй като такива като нея репродуцират себеподобни като ракови клетки!
Lolita Nikolova
Чудесен въпрос! Непременно ще отговоря на него, но го забелязвам едва сега и нямам време да отговоря (отивам на работа). Съвсем скоро ще се постарая да си кажа мнението.
Ангел Грънчаров Много благодаря. Чакам. Мисля, че поведението на Бокова поставя много сериозен проблем за морала на нашето общество. Как да учим младите на морал в контекста на подобни примери? Предполагам, че знаете интервюто й по българската телевизия, където заяви, че дори Нова година посрещала в САЩ.
Lolita Nikolova
Здравейте! Отговарям: не е морално - по повод на въпроса Ви "морално ли е да имаш имоти в САЩ и да кандидатстваш от България?". Проблемът на Бокова и такива като нея, които нямат морални скрупули, е именно морален, възраженията срещу кандидатурата й са морални. Първо, тя не намира за нужно да се изкаже по въпроса за злодеянията на баща й при убиването на писателя Райко Алексиев. Това е грозно. Второ, позвалява си да лъже в своята автобиография. Трето, служи на чужда имперска сила (Русия), а се представя, че била, видите ли, "българска кандидатура". Да си беше кандидатствала от името на Русия, та нещата да бяха на чиста основа. Просто нямам думи. Интересното е, че много от сънародниците ни, начело с г-н Премиеро, изобщо не усещат моралния дефицит у Бокова, което означава, че и зя тях моралният момент няма никакво значение. Това е ужасно. Това е нечовешко.
Абсолютно съм съгласна, г-н Грънчаров. Аз съм все още в шок от новината. Драмата е, че на запад интелектуалците «нямат време» за подобни проблеми (никой не им плаща за подобни проблеми), а комунистическите шпиони са активни бандити, проникнали навсякъде. Но аз не мога да допусна, че такава кандидатура ще бъде приета, колкото и да е корумпиран светът в момента.
Lolita Nikolova
Дано сте права! Аз също се надявам, че кандидатурата на Бокова ще бъде стопирана. Иначе скандалът ще бъде голям. Бокова може да направи големи поразии ако стане шеф на ООН. Ще бъде презряна слугиня на Путин. Ще обслужва руските имперски интереси - както винаги е правила. Нищо демократично няма в тия комунистически навлеци и изтърсаци... капка срам нямат!
Все пак не може без активност! Спомням си добре колко безсънни нощи на телефона имах аз и колко много други българи по света, когато Васил Божков отиде да представя България в Брюксел. Добре е всеки да изрази мението си на страницата на Обединените нации. Това е например, линк да се изпраща отрацителното отношение към комунистката Ирина Бокова: http://www.un.org/webcast/contact.html
UN Live United Nations Web TV
This is the video portal of the United Nations Webcast that broadcasts daily, live and on…
UN.ORG
Lolita Nikolova
Нека отново да се върнем към имотите на Бокова в САЩ. Как Бокова сега се сети за България (дори празнувайки в САЩ Нова Година), а не когато си купуваше имоти в САЩ? Какъв е този личен пример, с който кандидатства за генерален секретар в ОН? Излиза, че американските фирми са най-големите глупаци, рискувайки да инвестират в България, а нашата комунистическа кукла на конци си инвестира парите в САЩ. Подобен личен пример не може да бъде разказан в нито един учебник, нали? Е, как така има морал да идва и да иска препоръки оттук и оттам в България? Комунистическа бандитка. Защо след подобно поведение да не се мисли, че парите й в САЩ може и да са също за поддържане на тайна шпионка руска мрежа и тя да е мост на руски шпионски пари в САЩ? Кой може да оспорва подобно предположение? Репресирани ли са прогресивните българи, които не са комунисти в САЩ? Не само репресирани, а репресирани по най-жесток начин. Аз съм жертва на две българки - психотронни терористки от България, които са с позиции с власт в България. Защо да не се мисли, че такива като Бокова са техния гръб? Освен това на 5 юли ми откраднаха колата като атентат 4 юли и след това я намериха на две пресечки от мястото на кражбата. Документирана е жена като мен, която е откраднала колата. В САЩ е пълно с руски и други комунистически шпиони и свързването на Бокова със САЩ не е случайно. Разбира се, всичко ще научим след години, когато убият нас, както убиват или се опитват да убият родителите ни. За да се спрат мюсюлманските терористи е необходимо да се изобличат червените терористи, а не дъщеря на червен нацист да застава начело на световна политика, която не може да бъде друга освен на таен и видим терор. Това е БОКОВА!
Lolita Nikolova
Напълно споделям преценките и позицията Ви спрямо Бокова, г-жо Lolita Nikolova. Трябва ние, българите по света, да правим нужното тази червена терористка Бокова да не встъпва в сградата на ООН иначе освен като туристка. Ако Бокова стане шеф на ООН това ще е равносилно на това дъщеря на Гьобелс от Германия да стане шеф на ООН.
Товарищ Грынчаров, вы большой тэпунгер!
Публикуване на коментар