Гоце Първанов май се напъва да бъде издигнат пак за президент, туй му е съкровената мечта, а именно, да повтори подвизите на своя московски кумир, государ и вдъхновител Путин; за което можем да кажем само ето това: "гладна кокошка просо сънува"; но че се напъва, напъва се, а и се мазни на Боко, щот ако Боко го издигне за президент току-виж малоумниците го избрали; а Боко пък ще издигне тоя, за когото му наредят кукловодите, глупаво е да се мисли, че Боко взема самостоятелни решения, той е просто една марионетка на кукловодите, които му организираха неговите подвизи в медиите, докато стана народен кумир, а после и в политиката. Та във връзка с тази тема ето какъв разговор по тази тема се състоя във фейсбук:
Lachezar Tomov каза: Ако Първанов вземе трети мандат, лично аз ще поведа революцията.
Ангел Грънчаров каза: Ще вземе трети мандат, ама утре... чак толкова българите не сме малоумни че пак да изберем Първанов... "нашият Путин", смех!!!!
Светослав Манолов каза: Колко е абсурдно само по себе си това, че 10 години президент ни беше агент на ДС и с този президент начело влезнахме в ЕС...
Ангел Грънчаров каза: Да, абсурдно е, но в някакъв смисъл, ала в друг смисъл е твърде добро: руските мекерета и продажниците като Гоце (и като Симеон) не можаха да възпрат влизането на България в ЕС и в НАТО, т.е. не можаха да стопират откъсването на страната ни от руската имперска сфера, на руснаците им се наложи да преглътнат този горчив хап, е, разбира се, те направиха всичко възможно да ни превърнат в свой троянски кон в ЕС и в НАТО, много успяха да постигнат в тази посока, но все пак ние, европейски и демократично ориентираните българи успяхме да постигнем този триумф над руско-съветските сволочи и мекерета. И този смисъл следва да не го забравяме. И тази историческа победа не бива да я отстъпваме. Гоце докато беше президент умираше от мъка по срещите на върха на НАТО, доколкото е ходил там, изживяваше се за "разузнавач", от "добрите ченгета" и пр., а пък го канеха предимно из руските деспотии в Средна Азия и в Москва само, на Запад той беше игнориран; западняците добре знаеха какво представлява и колко струва и му нямаха никакво доверие...
Aneta Edreva каза: Някой знае ли дали изобщо има право да се кандидатира отново? Според мен българите без значение с леви или десни пристрастия си падат по уравниловката. Самата идея, че някой ще има трети мандат ще се стори скандална на 99% от гласоподавателите.
Светослав Манолов каза: Има право за съжаление. Няма право да кара трети последователен мандат.
Aneta Edreva каза: Благодаря за информацията. Но според мен и да се кандидатира - няма шанс да спечели. Освен ако конкурентите му са тотално неизбираеми както стана миналия път.
Светослав Манолов каза: Лошото е, че много помия се изля успешно и целенасочено в/у президента Плевнелиев.
Ангел Грънчаров каза: Слушах Татяна Дончева, тя е юристка, каза, че Гоце няма право да се кандидатира пак, в конституционния текст липсвала думата "последователни", а имало само "два мандата". Караш два мандата и толкова, Гоце може да пореве за кандидатиране отново. Е, може да стане президент на нужника си в село Сирищник ако иска... :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
7 коментара:
Тази дискусия отново издава дълбоко неразбираме на политическите процеси.
Първоначалният план на Москва вероятно е предвиждал едновременно разпускане на Варшавския договор и НАТО, но след като това по една или друга причина не се осъществи, тя охотно вкара бившите си сателити в НАТО и ЕС. Независимо от официалната антинатовска реторика руснаците въобще не са се опитвали да предотвратят тяхното членство в тези организации, понеже по този начин не Западът разшири своето влияние на Изток, а Русия своето на Запад! Така че членството на страни като България в евроатлантическите структури има разлагащо и деморализиращо влияние за тези организации и е само от полза за Москва. Самата Москва по едно време си играеше с мисълта за членство ако не във военните, то в политическите структури на НАТО!
Хич не стана ясно кой над кого и изпитал триумф.
Но само гнусна сволоч и завършено мекре може да нарича така сънародници, които не познава, само защото харесвали или не харесва тоя или оня.
На мен лично руските сволочи, служителите на руския интерес и осквернителите на българския народен интерес не са ми никакво сънародници. Те са сънародници само на товаришчът си Путин, не на мен. Те не са българи.
самозванец
мижитурка
комплексар нещастен
Колю, дръж си нервите, друже! :-) "Ти се гневиш, о, Юпитер - следователно аз съм правия!" - така ли излиза? :-) Мисли, мисли, Колю, като казвам някаква истина, не е нужно да беснееш, ами има достойнството да си осъзнаеш заблудата. Нима не е факт, че вий, комуноидите-рублофили, служите на руския, а не на българския интерес? Факт е. Доказан всякак, и исторически, и психологически, и фактически, и логически, и всякак. Тогава какво излиза?
Връзката между българските и съветските/руските комунисти почива не само и не толкова на „рублофилсто“, както понякога наивно се твърди. Тя е много по-дълбока и се корени най-вече в кървавите репресии и чистки особено в първите години след 1944, извършени от българските комунисти под „общото методологическо ръководство“ на съветските товаришчи. Ето защо тяхната връзка е скрепена с кръв и поради това неразрушима. „Рухването“ на комунизма беше фикция, понеже режими, отговорни за такива престъпления, не падат току-така, и също така е абсурдно да се мисли, че връзките между българските и руските комунисти може да се прекъснат.
Между другото Валдимир Путин казва някои интересни неща за своите идеологически убеждения:
"Я, как и миллионы советских граждан, был членом Компартии и почти 20 лет проработал в КГБ (наследницы ЧК, которую называли вооруженным отрядом партии), - вспомнил глава государства. - Не могу сказать, что я был идейным коммунистом, но я относился к этому бережно. В отличие от многих функционеров не выбрасывал и не сжигал партбилет... До сих пор лежит. Мне очень нравились и до сих пор нравятся коммунистические и социалистические идеи".
Кодекс строителя коммунизма Владимир Путин сравнил с Библией: там очень хорошие идеи - равенство, братство, счастье. Но практическое их воплощение было далеко от того, что излагали социалисты-утописты. "Наша страна не была похожа на Город солнца", - сказал он…. "Плановое хозяйство имеет определенные преимущества: дает возможность сконцентрировать общегосударственный ресурс на выполнении важнейших задач", - считает президент.»
Т.е. «десният, консервативен антикомунист» Путин споделя много от левите социалистически идеи (!?) и пази партийния си билет (!) – т.е. КПСС продължава да същшествува и ръководи СССР!?
Доста идиотско звучи изказването на Путин, показва, че той не разбира нито същината на комунизма, нито тази на християнството. Абсолютен гьон! Някъде бях чел, че по време на следването си той нищо не учел, а се занимавал с доносничество. Личи му, нищо не е научил. Просто един гамен и хулиган. Разбира се, нищо консервативно няма в мисленето му по простата причина, че липсва мислене...
Публикуване на коментар