Чета тази "свръхпатриотична" и "историческа", с извинение, статия и в главата ми взе да се върти следната мисъл, ето я тази толкова нахална мисъл, която ще си позволя да я изразя пред вас, независимо от рисковете:
Значи излиза че нещата стоят така: колкото повече лъжеш за нашата история, толкова по-голям патриотин ставаш, оказва се, че най-големи патриотари у Нашенско са най-големите лъжци, същите тези лъжци-патриотари също така стават неизбежно и най-големи любимци на народа, стават най-големи народни кумири! На това основание, а именно на основание на пълната тъждественост между безочлива лъжливост и "истински патриотизъм" мога да заключа, че нашата страна, за жалост, наистина е страна на лъжата и на лъжците, които, казахме, по тази причина са не само най-големи, но и са "най-истинските", представяте ли си, патриоти!
А това, което най-много ми харесва от случилото се във вчерашния забележителен ден е това, че г-н министърът на образованието и нАуката не можа да се спаси като гръмогласно, баш по патриотарски, се провикна, че терминът "турско робство" по негово дълбоко убеждение щял бил да пребъде във вековете, провикна се, горкият министър, но това не впечатли баш-патриотинът Бойко, който мигновено след това взе че го уволни!
Уволни го най-вероятно на това основание, че не може някой министър да дръзне да си позволява да се представя пред публиката и народа за по-голем патриотин от самия министър-председател! Този грях на никой нема на бъде простен, това е посланието на г-н Премиеро, нека да се знае, че он е най-големият партиотин у Бугарско!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Е, все пак да не забравяме, че публичните политици в посткомунистическите страни не са истинските управници, но за съжаление никой не се заема с изследването на този толкова важен въпрос. Бившият украински президент Леонид Кравчук например в предаването на Савик Шустер каза, че Русия не се управлява от Путин и Медведев, а от секретен кръг, който стои над тях, и никой в студиото не му възрази. Само че ние бихме искали да знаем кои са тези лица конкретно, къде и кога се събират, как вземат решения и как ги прокарват? Същото важи и за България.
Публикуване на коментар