Език мой, враг мой: моето гадание за това кой може да бъде следващият министър на образованието и нàуката

Когато разбрах, че гласят г-жа Кунева за министър на... образованието и нàуката, дълго време не можах да загрея каква връзка има тя с образованието и особено пък с нàуката. Признавам си, дълго си блъсках главата над тази загадка. Докато тази сутрин не ми се откри цялата истина: амче г-жа Кунева беше избрана на този пост щото има външния вид на една типична строга даскалица, ето по тази причина най-вероятно и нашият тъй умен премиер я е възприемал за даскалица, годна да бъде министър именно на образованието и нàуката. Защо ви казвам тия мои малки наблюдения и открития ли? Ето защо, правя сега необходимия извод от тях (и ний, философите, не сме толкова скарани с мисленето, както на някои хора изглежда!):

Г-жа Кунева, до този момент известна като примерна политическа бюрократка, стана министър на... образованието и нàуката най-вече защото има все пак външна физиономична прилика с типова и строга българска даскалица; по тази причина и на това основание осъществяваната от нея политика ще има само външна и най-отдалечена прилика със същинските и действителните, а също така и с коренните потребности на младите хора от едно висококачествено и съвременно образование.

Дано не съм прав в заключението си, дано пак аз бъркам, но не мога да скрия, че този извод се появи в моето бедно съзнание на редови български учител по философия, който много-много не си държи затворена устата и по тази причина непрекъснато си навлича какви ли не проблеми...

ДОБАВКА: Ето още един извод: драги ми български учители, на учителка приличат и други наши политически личности, примерно другарката Бокова, дето сега се натиска да стане... "генерален секретар на ООН", след като се провали акцията й да овладее този пост (която й възложи нейният началник по линия на КГБ таваришч Путин) току-виж ще се върне безработна в родината и ще трябва да й се намери подходящ пост... е, тя примерно е много подходяща за него, хем прилича на даскалица, хем е била началство в ЮНЕСКО, а то съдържа в името си и ресор "образование", тъй че... драги ми български учители, правете си сметка какво ви чака в недалечното бъдеще.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo