"Кифли" ли са съвременните момичета и жени? - въведение в темата за женската душа

Съвсем наскоро написах и публикувах (и като поредица в блога, и като отделна книжка-брошурка) своите разсъждения по темата "Какво означава да си мъж?". Доста хора показаха, че темата е интересна, коментираха, писаха ми на имейла, разказваха ми своите истории, даже пожелаха с мен консултации, на които да обсъждаме тяхната история. В един момент реших да пиша продължение на тази поредица, в което да сложа акцента върху "Душата на жената" (женската душа), най-вероятно така ще озаглавя тази поредица. Тази сутрин забелязвам, че под едно от есетата на поредицата за това какво означава да си мъж (виж: ЛЮБОВТА НЕ Е „НЕМОДЕРНА“ ЕМОЦИЯ, НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ „ЗДРАВИЯТ ЧИСТ СЕКС“ БИЛ „ИСТИНАТА“ – АКО МИСЛИТЕ ТАКА МНОГО ЩЕ СТРАДАТЕ!) има интересен коментар, който е прекрасно въведение в темата за женската душа. Публикувам го тук, а пък тия дни, като намеря свободно време, ще се захвана да пиша по така очерталата се важна тема; ето въпросния коментар:

Г-н Грънчаров, бих искал да допълня още нещо, породено от размисли и наблюдения - макар че голяма част се препокрива с Вашата брошура. Да, това е моя лична история, преживяване, но смятам, че основна причина за деградацията на обществото ни се корени в отношенията мъж-жена. Влияние оказва не само порнографията като чисто такава, тя е загатната и непринудена, почти във всеки филм като нещо естествено. Почти няма шанс човек да включи телевизора и да не попадне на сексуална сцена или голо женско тяло с перфектни форми, да не говорим за чалга каналите където младите жени са облечени като професионални проститутки… Това действа различно на мъжа и на жената. Мъжът гледа със захлас като на някаква недостижима цел (на тези перфектни жени), а момичета подражават и копират не само външността но най-вече маниерите и префърцуненото, кифленското поведение тип „Мога да имам който си поискам!“, или пък: „Един път се живее, сега му е времето, живей докато се ожениш - че после няма!“.

Жената вече гледа на женитбата или на създаването на семейство като на нещо неизбежно, което един ден ще си дойде, а до тогава трябва да се живее, да се пробват повече мъже та да се избере „най-добрият“ в материално и сексуално отношение. Пиша специално жената, макар че има и мъжки такива индивиди, но от моите наблюдения съвсем съзнателно отправям критика към младите жени - момичетата. На базата на доста информация и от колеги и познати, както и от личния ми опит смея да твърдя, че деградацията между отношенията се дължи основно на разпищоленото поведение на „нежната“ част от обществото. Тя се е превърнала във вечно недоволно, съскащо, мърморещо същество с високи претенции. Липсват всякакви морални граници, никакъв инстинкт за майчинство, нежност, себеотдаване. Мъжете се надпреварват кой по-добре ще й угоди (или слугува, за което и ние сме си виновни, че им подхранваме суетата!). Както писахте по-горе, мъжът е по природа активната част, но с активността на мъжа сега жестоко се злоупотребява. Знаейки това основно качество истински активните постъпки не се оценяват, дори не се забелязват.

Под активност се разбира мъжа да забавлява жената, да я разкарва по луксозни кафета, по барове, по екзотични места (може и в чужбина), да я разсмива, да се грижи за нейното добро настроение, освен това трябва да си и „най-великия“ в компанията, да си с голяма „душа“, та да забавляваш и останалите. Така като се замислим те харесват само хубави качества: да си красив, богат, забавен, интелигентен... (мислят ни само хубави работи - защо да не сме доволни и да се стремим към тях?). А да видим жената какво предлага - една вагина, от време на време с гримирана усмивка?! Ами къде са грижовността, нежността, кой трябва да създаде уюта? Как да говорим за здраво общество и просперитет когато нямаме елементарни ценности? Семейството не се цени като основна градивна единица. Тръгнали сме да търсим вината за нещастието си в правителство, управници и т.н., да, и те имат принос за много нещастия, но са управници на едно морално деградиращо племе, търсещо максимални удоволствия от живота - и живеещо ден за ден.

В началото тръгнах да пиша за филмите които ни възпитават (предимно американски, но не само). Типичен пример „Сексът и градът“. Три или четири приятелки, говорещи само за секс и за мъже, преспали с половината Ню Йорк - и това се поднася като нещо съвсем нормално за „съвременния“ човек, а именно, че смяната на партньори е нормално, дори извънбрачните отношения и всякакви други съблазни. За създаването на семейство има време, човек трябва да се налудува, да се „наживее“; пък като поостарее за да не е съвсем сам може и да се ожени (колкото и да е потискаща мисълта, че трябва да си само с един човек!). Ето така, г-н Грънчаров, разсъждават все повече български момичета. Това е много голям проблем за обществото; защото много точно беше казано: „Защо му е на човек да прави каквото и да било ако няма жена до себе си да му каже: "Страшен си!"?“.

Мога и реални примери да дам, подочувайки от колеги и колежки. Една колежка например сподели мъката за сина си, че жена му с дете го заменила с друг щото бил по-забавен. Друга пък спомена как жена е докарвала сина й до психиатър след като хванал приятелката си в изневяра… Много е актуална приказката: „Майки, пазете синовете си - пускаме дъщерите си!“.

Изобщо огромна е разликата между нашите майки и баби и съвременните жени. Като държание, поведение… нищо общо. Техният живот не е бил по-лек, те са минавали и през по-страшни мизерии, безпаричие, безработица, но са държали на семейството си, подкрепяли са мъжете си и са гледали децата си. В момента се възпитават жени, готови да зарежат всеки който не им угоди, чакащи наготово да има се сервира всичко, за семейна опора да не говорим; ако мъжът е в тежък период не само че няма да го подкрепят, но и ще го обвинят за положението му и са готови да го зарежат.

За мъжа е по-достойно да бъде сам отколкото да слугува на една такава „принцеса“, да става роб на „великата Вагина“. Такава „жена“ е ненужна, освен за секс за друго не става - пък да не правим секс по цял ден, ако е така трябва да умрем от глад?!

Ето такива наблюдения имам аз. Естествено всяко правило си има изключения, дано да са повече. За жалост в обсъждането не се включват млади хора, а срещаме само несериозни, подигравателни коментари; темата обаче е наистина сериозна!

(Човекът с историята)

Написах там, в оня блог следния свой коментар, който слагам и тук:

Благодаря Ви за хубавия коментар! Публикувах го отделно - и като въведение в темата за женската душа. Ето тук: "Кифли" ли са съвременните момичета и жени? - въведение в темата за женската душа. Възнамерявам да пиша скоро по тази тема. Само малко да се поосвободя от други задачи. Пишете и Вие. Ще публикувам всеки смислен коментар на читател, който наистина се е замислил и е открил и казал нещо важно. А темата е много важна, заслужава си да се мисли и разговаря повече по нея.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo