сряда, 24 февруари 2016 г.

Свастиката е била почетен знак и на Червената армия, пък и държавен знак на комунистическа Русия!



Изображение со свастикой - это не фейк, а наградной знак командиров Юго-Восточного фронта Красной Армии 1918-1920 г.









Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

И какво от това?

Ангел Грънчаров каза...

Амче това, таваришч, означава, че между комунизъм и национал-социялизъм разликата е само козметична, т.е. единствената разлика между тях е, че формата на мустаците на Сталин и на Хитлер е доста различна... :-) друга разлика между тях няма, ако пренебрегнем това, че комунистическата бесовщина е още по-кръвожадна от национал-социалистическата такава...

Анонимен каза...

Едва ли от един знак може да се изведе иначе несъмненото сходство на двата режима. Само че аз искам да Ви попитам защо Вие като българин сте толкова критичен към националсоциализма. Какво лошо е видяла България от националсоциалистите, Хитлер и Германия? Хитлер може да е бил зло за поляците, французите, сърбите, руснаците и т.н., но едва ли за българите, а нали в политиката уж има само интереси. Така че българите може да съчувстват на народите, пострадали от националсоциализма, но самите те не са жертва в пълния смисъл на думата, макар че влизането в Тристранния пакт е било повече или по-малко принудително. Но от това България в крайна сметка само печели, най-вече националното си обединение. Затова специално от българска гледна точка аз тук пледирам за един по-диференциран подход. Разбира се, че по принцип сме демократи и не приемаме никакви тоталитарни идеологии и режими, но реалната политика през 1941 е била друга и това е било единственото възможно решение, въпреки някои критики, че България е можела да опита „неутралност“.
Виж, с болшевиките и СССР положението е различно, те носят само злини на България.