Мое писмо до Иво Инджев, с което го информирам за репресиите и съдебния произвол, на който е подложен нашия сънародник Петър Парпулов от Сочи

Ето какво писмо написах на г-н Иво Инджев:

Здравей, Иво,

Отдавна не сме си писали, ще се радвам това мое писмо да те намери в добро здраве! Всеки ден, излишно е да казвам това, чета блога ти и ти благодаря за това, което правиш - то е много важно!

Сега се наложи да ти пиша понеже попаднах на един случай, за който не зная дали си информиран, ето тук можеш да се информираш: Наш сънародник, етнически българин от Сочи е репресивно осъден по скалъпено обвинение за "държавна измяна", у нас медиите дружно мълчат!. Там съм посочил линкове на публикации по случая из руските медии, има и още ако се пише името на пострадалия наш сънародник Петър Парпулов. (Оказа се, че хора със същата фамилия в Пловдив и Пазарджик, един от тях мой колега и приятел, са попаднали на случая и те ме информираха за него!)

Ще те помоля в тази връзка, ако прецениш за важно, да дадеш гласност по случая и в твоя блог, та повече хора да научат - пък и, да се надяваме, да се разтревожат, да се възмутят и пр. Аз лично в българските медии нищичко не съм прочел по случая, интересно е наистина защо чак толкова дружно мълчат? Прочее, не е толкова интересно, ясно е защо мълчат наште медии и "патриоти" с рублофилска ориентация; ние обаче, естествено, няма да мълчим като тях.

Това е. Желая ти всичко добро!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo