Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 19 февруари 2016 г.

Ще станем демократични само като започнем непосредствено да практикуваме демокрацията още от училищата



„Колелото“ на демокрацията

Демократичната образователна система е основна предпоставка за възпитаване на демократично мислещи и социално активни граждани. Демокрацията не е просто предмет, който, ако бъде въведен и бъде преподаван, ще създаде желаните нагласи. Да се научиш на демократичност е въпрос на усвояване на умения, не на зазубряне на информация. То е същото като карането на колело – колкото и квалифицирани учители да се заемат с преподаването му, какъвто и учебен план да разработим и какъвто и учебник да напишем за карането на колело, учениците няма да се научат да карат колело, докато не им дадем самото колело да поиграят с него.

В много области от живота личният опит е решаващ и има предимство пред теоретичните знания. Ето защо в контекста на България, ако желаем активни, социално ангажирани и демократично мислещи граждани, няма друг начин, освен да демократизираме образователната си система. Към днешна дата тя е наследник на тоталитарното ни минало, изцяло пирамидална и бюрократична структура без реално учителско, родителско или ученическо участие, без реална алтернатива в лицето на частни или свободни училища с различни педагогически подходи. Именно това е причината, поради която сред младите хора продължават да се възпроизвеждат недемократични нагласи и социална апатия въпреки номиналното съществуване на България като демократична страна.

Крайно време е да позволим на децата да се учат на демокрация, на сътрудничество и на социална активност от личния си опит. Крайно време е да им позволим да го правят в училище.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: