"Мислене" по нашенски: за побойниците-хуманисти с ангелски крилца и за това, че умрелият сам си е виновен - щото болното му сърце си спряло само!

Съдебно-медицинската експертиза на загиналия във Враца: Травмите не са довели до смъртта

"Категорично трябва да се има предвид, че установените травматични увреждания по трупа на Тодор Йорданов с оглед вида, характера, тежестта и локализацията им, не могат да доведат и не са довели до настъпването на смъртта."

Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза причината за смъртта на Тодор Йорданов е "Ритъмно-проводно нарушение, възникнало на базата на съществуващата при него аритмогенна деснокамерна дисплазия. Тези остри ритъмни нарушения, от своя страна са довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчности и смъртен изход от ненасилствен болестен произход."

Йорданов е боледувал от наследствено хронично заболяване на сърцето, а именно аритмогенна деснокамерна дисплазия (кардиомиопатия), което има продължително протичане и постепенно развитие, пише в експертизата. "При тези болестни изменения в сърдечния мускул смъртта може да настъпи и внезапно, бързо, неочаквано и при видимо добро здраве".

Травматичните следи по тялото на момчето, които първоначалната аутопсия преброи като 28 нанесени удара, според експертизата "се дължат на действието на твърди тъпи предмети с незначителна кинетична енергия". Част от уврежданията са получени след прилошаването на момчето и падането му на земята, а други – от проведените реанимационни мероприятия, установява подробната проверка.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Диагнозата на починалото момче съвпада почти изцяло с моята диагноза. Това между другото. Но то обяснява допълнителния ми интерес към случая. А иначе принципно казано: побойниците, биячите не са убийци, така ли излиза от тази експертиза? Щото момчето си било умряло заради увреденото му сърце, така ли излиза? Даже една коментаторка с ясно изразени хуманни наклонности предложи да се извиним на биячите - за това, че сме ги нарекли убийци. Побоят има ли отношение към предизвикването на смъртта? Няма отношение, така излиза, нали това твърди "компетентната експертиза"? Това обаче е едно много несигурно твърдение.

Вярно, те не са знаели, че момчето е болно от сърце и всяко напрежение, включително и само емоционално, може да доведе до смъртта му. Друга хуманистка във Фейсбук подхвърли, че той е могъл да умре и при правене на секс с приятелката си - тогава тя ли ще бъде наречена "убийца"? Изобщо хуманизмът у Нашенско е много разпространен, той по начало е нещо чудесно и много хубаво - стига обаче наред с него и да се мисли поне малко. По принцип съвсем не бива да се посяга на друг човек, не бива друг човек да бъде бит, боят е абсолютно забранен - щото човекът е нещо много крехко (ако не знаете това, ето, аз ви го казвам: човекът е така устроен, че не издържа и на побой, и на унижения дори!). А ний хем сме хуманисти, хем нямаме нищо против побоищата, против пердаха над човешки същества. Кютекът, пердахът си е нещо съвсем нормално у Нашенско, нали така? А пък че някой, видите ли, дето имал слабо сърце, от "най-нормален кютек" е взел, че е умрял, проблемът е си е изцяло негов - така излиза според тази "логика"? Не стига че има слабо сърце, но умрелият е взел да се ядосва и е слязъл от колата за да се разправя с побойниците си! Пък и бокс имал със себе си, видите ли, значи и той също е с побойнически наклонности? Не стига, че е със слабо сърце, но си носи бокс за да се бие при сгоден случай?! Явно си е заслужил и пердаха, и убиванието, нали така излиза по тази логика, другарки и другари съдебни заседатели? Ний тук у Нашенско сме големи хуманисти, това си ни и личи, нали така? Е, обичаме да се пердашим взаимно, но то е от нашата прекалена любов към хуманизма! Като обичаш истински човека, тогава от любов си готов и да го пердашиш, щото това е за негово добро, нали така излиза? А пък този, видите ли, тръгнал да се бие, почнал да се ядосва, а е със слабо сърце! Ами сам си е виновен за умирането си - щото и при най-лек пердах, ето, оказва се, може да си умре; и си е умрял, но изцяло по своя вина.

Тия, дето са го ядосали и дето са го напердашили, не носят никаква вина за смъртта му; щото са го пердашили без умисъл да го убият, така ли излиза? Те са побойници-хуманисти, нали така излиза? А той сам себе си е убил, щото при такова сърце е требвало да си кюти като гледа разните безобразия. А той тръгнал да въвежда ред, е, заслужава си тогава кютека и пердаха. Щом не си кюти, заслужил си е смъртта, нали така излиза? У нас само яките бабаити, дето имат здрави като биволските сърца имат право да се бият и да въвеждат ред, а тия, дето не са толкова яки и сърцата им не са така здрави, требва да си кютят и да мируват. Ако пък и те земат да се перчат, ето, заслужили са си смъртта! Сами са си виновни. И най-важното е: като биеш, като пердашиш яката човек с болно сърце, ала не знаеш, че сърцето му е болно, ти изобщо не си причинил смъртта му, той си е умрял от само себе си, а побоят няма отношение към неговата смърт, нали така излиза според нашите учени медици, които, бидейки истински българи, явно също нямат нищо против хубавия пердах? Съвсем случайно е това съвпадение по време между пердаха и смъртта, причината за смъртта обаче е друга, това е именно болното сърце на момчето. Пердахът е нещо като балзам за сърцето, така ли излиза по тази "логика"?

Майчице, как е възможно съвсем да не се мисли?! И то от медици. (Да не говорим за интернетните блейки и плямпала, който от всичко разбират!) Значи, за да има пряка връзка между побоя и убиването, побойниците е трябвало да използват нож, с който да пронижат сърцето, само тогава ли щеше да има пряка връзка между побоя и убиването, смъртта? Ами нима тия медици не знаят, че един удар с пестник в областта на сърцето може да причини неговото излизане от ритъм и евентуалното му спиране? Ами че всеки медик следва да знае, че в такова състояние, с такова болно сърце човекът трябва да бъде щаден даже и от силни емоции, дори и само да ядосаш такъв човек, това също може да го убие непременно. Значи емоционалният натиск може да причини смъртта му, да не говорим за физическия, за пердаха, за кютека. Но ето, оказва се, биеш един човек, той пада, умира, но понеже бил имал болно сърце, то смъртта му не е причинена от пердаха, а пък биячите не са виновни изобщо за умирането му, щото причината била друга, а именно болното му сърце!

Чудесна логика, няма що! Нашенска логика! Нашенски своеобразен хуманизъм даже има тук. Побойниците са ни симпатични, пък и са невинни като ангелчета. Щото не те са причината за умирането му, а жертвата си е сама виновна че е умряла. Как като си с болно сърце ще се фърлиш да се зафащаш с такава мъжка и пичовска работя като хубавия, оздравителен пердах?! Майната му на умрелия, сам си е виновен, но ний сме загрижени за съдбата на побойниците. Те, видите ли, изобщо не са убийци! Леле, какъв грях щяхме да си сложим на сърцата ако сметахме все още за убийци! Не, те не са убийци. Та само леко са го напердашили, а той, понеже е с нефелно сърце, взел, че умрял! Ами проблемът си е изцяло негов, майната му! Той сам си е виновен. А наште бабаити-побойници са невинни като бели ангелчета с крилца!

И помнете, причината за смъртта на това момче не е побоят, той само случайно съпровожда и предхожда тази смърт! Помнете, само случайно съвпадение (по време и по място!) има, но няма причиняване, нали така излиза? Ний сме много напреднале в мисленето, нали така? Мислим като истински пичове и като същински бабаити! Ашколсун! Грешка никаква немаме, нали така?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo