Ето тези въпроси поставих на учителската колегия в закритата фейсбук-група ПЕДАГОЗИ, а преди това сложих там линк на филма НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА:
Драги български учители, вие лично гледахте ли този филм? Как го възприехте? - позволявам си да ви задам този неудобен въпрос. Надявам се не с безразличие.
А разказахте ли за него на своите ученици? Разговаряте ли с тях за българската история, за истините, свързани с нашето недалечно минало, за истината около преживяното от техните майки, бащи, дядовци, баби? Кой ще им разкаже за тия истории ако не вие, техните учители? Кой ще ги провокира да се замислят за тия немаловажни неща? Та нали това да разговаряме с учениците си пределно честно по всички наистина важни въпроси е наш учителски дълг?
Организирахте ли публична прожекция на този филм във вашето училище - с обсъждане на видяното след това? Как мислите, трябва ли нашите ученици да знаят тия неща - или трябва да им ги спестим?
Народ, който не знае миналото си, нали знаете какво му се случва? Как мислите ще се роди демократично съзнание в душите на младите ако ние, техните учители, изпитваме "неудобство" да разговаряме с тях за жестоката историческа съдба на нашия народ? Вероятно сте осведомили учениците си за своя гняв по повод на "отпадането на термина турско робство", но защо ли забравяме да им кажем какво мислим за ония истории и събития, които са станали значително по-скоро, сякаш вчера? И които все още ни касаят най-непосредствено.
Поставям ви тия неприятни въпроси неслучайно. Приятни размисли, приятни обсъждания по тях ви желая! Предварително благодаря за честността и смелостта в дискутирането!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Мълчание! :-) Благодаря много! Мълчанието е най-красноречивият отговор обаче...
Аз гледах филма - донякъде случайно. Останах уплашена и стресирана (макар че повечето неща ги зная, но като статистика - там не шокира така). Само че и досега щом стане дума за това, се питам защо никой не е понесъл каквато и е отговорност. Когато хора извършили подобни престъпления не са наказани (освен може би от съдбата, провидението, т.н. ... трансцедентни сили), а техни наследници продължават да използват някогашните им властови позиции за извличане на всякакви облаги - това какво е? Мълчащото население на България ... от страх ...
Vanya Georgieva
извинявай ... обаче на мен лично никак не ми допада назидателно-агресивния тон на публикацията ти.
затова си мълчах досега.
колкото и актуални, смислени и важни въпроси да засягаш, има много начини да се кажат нещата и явно не само на мен не ми е харесал твоят.
нищо лично, и в никакъв случай не искам да те обидя.
хубав ден.
Мери Маринова Стоянова
Мери Маринова Стоянова Благодаря за искреността! :-) А бихте ли ми помогнала да разбера кой е по-приемливият начин да бъдат зададени тези въпроси? Дайте ми пример, за да зацепя, ако обичате...
Публикуване на коментар