Като по поръчка животът ми сервира този превъзходен казус с добре набитото, но умряло "по своя вина" момче: като едното нищо ще го предложа на учениците си

Тази сутрин разсъждението ми по темата за мисленето си дойде по най-естествен начин; наложи ми се да напиша ето този коментар "Мислене" по нашенски: за побойниците-хуманисти с ангелски крилца и за това, че умрелият сам си е виновен - щото болното му сърце си спряло само!. Става дума за оня случай във Враца - където двама бабаити-пичове биха най-нежно едно момче, то взе че умря (!), народът във Враца, пък и много хора в цялата страна се възмутиха, а най-интересното беше това, че докато биячите са били момчето, десетина нашенци-зяпачи са гледали безучастно и дори са успели да заснемат побоя със джиесемите си, правили са си снимки и видеа, с които да се пофалят пред приятелите си във Фейсбук! Е, те не са знаели, че момчето ще умре, те не са така коравосърдечни, ако знаеха, сигур са щели да му помогнат, ний тук да не се некакви уроди?! Просто не са знаели че ще умре и затова не са предотвратили фаталния пердах. Но ето, сега се обади и науката в лицето на медицинската експертиза и тя ни казва, че било немало никаква връзка между побоя и смъртта на момчето, щото, видите ли, той по начало си било щяло да умре, тъй като имало увредено сърце! И само съвсем случайно смъртта му настъпила в този точно момент, а причиняване на тази смърт от побойнице нема, епа нема!

Това прочетох във вестника тази сутрин и се ядосах, ето, написах своя коментар и го публикувах - написах го като коментар-изказване в една група, гдето се бяха събрали общо взето все нашенци-хуманисти, които разсъждаваха как по-точно следва да се извиним на биячите - щото тъй несправедливо сме ги били набедили за убийци, а те, горките, немали били никаква вина за смъртта на момчето; ето, науката потвърди тази констатация! Не ми се занимава да отговарям на други малоумни твърдения на наште родни хуманисти, аз не знаех, че хуманизмът е толкова напреднал из свидното ни отечество, което е похфално, разбира се! Е, голема работа се, че нашенският хуманизъм се свързва с такава пълна толерантност към побоищата над човешки същества, но това нещо, побоищата, из нашите родни простори се възприема очевидно за нещо като спорт! Бият се, спортуват, правят го от любов към спорта, разбира се, ние да не сме некакви уроди че да се бием по други некакви причини?!

Само от чиста и възвишена любов към спорта и от прекомерна хуманност се бием, пердашим се всекидневно, а пък и трепането из наште родни простори също е под действието на най-чисти алтруистични подбуди! Трепем човека до себе си по причина на това, че му съчувстваме и, убивайки го, му спестяваме по-нататъшните мъчения и страдания - как да не долавяте хуманистичната поанта в психологията на нашенските убийци?! Щото животът у нас по принцип е мъка и страдание, ний само от хуманни подбуди сме се озверили толкова и трепем човека без да се замислим! Иначе сме добри хора с хуманистични сърца, не, никакви злодеи не сме! Да имате много здраве, но ний никакви злодеи не сме! Даже нашият тъй обичен премиер вижте как мило се изрази в едно интервю; приятелят на дъщеря му нещо й погодил некакъв номер, не помня точно какво й бил сторил, некаква дреболия, но Бойко, понеже и истински пич, усмихнат мило пред водещата заяви ето какво:

- Ами на мен ми се наложи да отида при него, да го намеря и да му зашия неколко шамара!

Каза това, а пък водещата се усмихна на духовитостта му, он ни е много умен, а най-важното е същински пич, инак казано - е мъж откъдето и да го погледнеш! И дамите, дето го интервюират, изживяват леки спонтанни оргазми, съзерцавайки ненагледната му мъжка физиономия и осанка! Абе ний си живеем в една прекрасна страна, където хуманизмът е много напреднал, нали се убедихте в това вече окончателно?! Какво има повече да говорим по този въпрос, всичко е ясно, да минаваме към следващия.

Дадох ви един екстравагантен пример за мислене "по нашенски". Тоест за пълно отсъствие на всякаква способност да се мисли. Който не мисли, у Нашенско става нещо като изразител на народните копнежи - и народът мигом го обиква с целото си сърце. Който мисли и умува прекалено, такъв мигновено ни става неприятен. "На умен ке ми се прави он, я го виж ти, на мислещ ке ми се прави, на интересен ке ми се прави он, айде де, ний тук да не пасем патки?!" Който е умен, е още повече дразнещ и неприятен - щот мигновено бива възприеман като различен. В страната на немисленето мислещите са като прокажени, те са като окатите в страната на слепците. Тях всеки ги мрази, естествено, и това е напълно заслужено, нали така? Откъде-накъде ще ми бъде той окат след като сите сме слепи? Ами дразнещо е да срещнеш мислещ човек в страна, в която немисленето е нещо като религия! По тази причина и мислещите требва да бъдат убивани, нали така? Щото само ни ядосват. Без тех ни е по-добре. Кога ли ще дойде денят, в който простотията у нас ще вземе целата власт?! Или тоз ден веке е дошъл? Милете сами каква е истината по тия въпроси. Ех, кога ли ще дойдат тия блажени времена, в които мисленето ще бъде обявено за държавно престъпление в свидната ни родина?! Тех, мислещите де, и сега кой ли ги и слуша де, но само ни дразнят проклетите умници! "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша!", нали така? Ама друго си е мислещите да ги тикаме отново в концлагери, нали така, нека да си стоят там, в лагерите, и да си мислят колкото си искат. А пък ний ще се отдадем на живот! Ех, какъв блажен живот ще настъпи из Нашенско когато сите престанем да мислим!

То какъв ли е пък келепирът от проклетото мислене? Никакъв! Само ядове си създава мислещият. Ядосва се, мъчи се, страда, нервира се. А като човек не мисли му е едно такова убаво на душата: нема никакви проблеми, сичко е розово, нема мъки, нема ядове, нема страдания, идилията е пълна! Ех, пустото мислене е причина за всичките ни проблеми и ядове. Ако можеше некак съвсем да не се мисли тогава щастието ни щеше да е пълно. Да, ама ето, има разни безделници, които много мислят, нищо друго не правят освен да мислят - и така рушат идилията, съсипват народното щастие и добруване. Я вижте как е изразил по този повод един страдалец, който място не може да си намери заради... "дебелака Грънчаров", дето е смутил толкова душевния му покой (оставям в автентичния му вид оригиналния правопис на възмутения другар):

Анонимен каза: Извинете че започвам с обиди но вече не мога да търпя глупостите на този дебел Грънчаров! След обстойно преглеждане на публикациите ви и то незаконно искам - а защото на всякъде в нета е пълно с вашите глупости? Като започнем със Терористите Порошенко и Яценюк заедно със Цялата фашистка власт в Украйна, Които вие така умело изкарвате едва ли не богове и свършим със това, как нашите деди са давали живота си за свобода???? Интересно за кое робство се пее в целия българския фолклор?!?!? И прочие...

Но аз си мисля че някой ви плаща да пишете такива глупости, иначе няма как да се издържате, Срам и позор сте за българския Род, силно се съмнявам да имате нещо общо с нас Българите. Интересно кой е този, който има интерес да се изтрие от историята убийствата, зверствата, кланетата, разчекванията, и всички издевателства над Българския род от страна на Османската империя. Грънчаров - такива като теб знаеш какво са ги правили?

Незабравяй че освобождението не бе чак толкова отдавна и ако не от учебниците, то то някои хора имаме все още живи прадядовци и пра баби които все още помнят Сълзите и болката на своите родители за избитите им родители и близки. А това преди да го прочета от учебниците ми е разказване от тях със сълзи на очите!!!

Така че г-н Грънчаров Радвайте се на свободата си и се молете на Бог да не ви среща някой потомък на истински Българин някъде че тогава ще смениш религията набързо.

Това е положението. Няма смисъл да коментирам. Няма нужда от никакъв коментар. Всичко е ясно. Такива като мен какво ли са ги все пак правили? Разчеквали са ги с коне, знам ли? Какво ли ме чака мен, а, какво ще кажете, какво съм заслужил - за да си платя всичките грехове? За такива като мен даже убиванието им е малко, нали така? Но барем да мълчат, нали така? А ето, тая пуста свобода и демокрация даде право на такива като мен не само да пишат, но и да говорят каквото мислят. Даде им и правото да мислят. А, както казахме, полза от мисленето нема, нали така? Една патка мислила, мислила, мислила, пък накрая взела, че умрела...

Положението е тежко, да не кажа безнадеждно. Изход не се види, а, какво ще кажете? Има ли някаква надеждица все пак? Просвета на младите, обучение в мислене, истинско свободолюбиво образование - тази ли е панацеята на всичките ни беди? Аз на моменти съм оптимист и си мисля, че този е начинът, този е и пътят. Да, ама ето, забранено е в нашите училища да има свобода. Никаква свобода там не е разрешена. Там всички следва да са зомбита, които изпълняват безукорно заповедите на министерските началства. Верно, има изоглавени учители като тоя Грънчаров, ама те са малко - и не виреят, системата тях не ги търпи. Не могат те да размътят водата, не, не могат. Иначе всичко в нашето образование е бляскаво, нема що, я виж колко медали печелят наште младежи по състезанията! Да, всичко в нашето образование е съвсем бляскаво. Учениците масово нищо не щат да учат, ако учат, то е насила и от страх, но е важното, че трескава безсмислена дейност се отчита документално, ето това е най-важното. Всичко на документи в нашта образователна система е о`кей! Друго и не ни требва. Е, голема работа сега че сме най-изостанали и най-бедни. Важното е обаче, че сме на пък да сбъднем идеала: мисленето от родните български простори най-накрая е изгонено! Е без жал изгонено. Ще си мълчим и ще тъпеем. И ще процъфтим. Стига по тоя въпрос, че и на мен взе да ми омръзва.

А сега, Грънчаров, пиши по темата как се мисли творчески? Пиши де! Не ти се пише вече, така ли? Пиши ако си немаш друга работа. Ще пишеш ли? Ами пиши си. Той кой ли пък те чете тебе де...

Май ми трябва време, да надмогна тази настройка и да почна да пиша по темата си. Нещо се отчаях в един момент, не знам защо. Дано да е моментно състояние. Иначе съм оптимист. Пак ще пиша тия дни по темата. Смятам, че може да се борим да променим пагубната ситуация. И пътят е един: да правим нужното за това щото колкото се може повече млади хора да се изявяват както мислещи. Този е начинът и пътят. Тук е спасението. Тук е... "заровено кучето". Повече самостоятелно мислещи, небезразлични, търсещи самоотвержено истината млади хора - този е пътят. Повече свободно мислещи, критично мислещи млади хора у нас, това постигнем ли го, обратът към добро в страната е неминуем. Нищо не може да спре възхода в една такава страна. Щото доброто, основателното мислене е най-твърдата предпоставка на разумното действие. Мислещите не са тия, дето само мислят и нищо не правят, не, няма как да е така. Мисленето, прочее, също е правене, вярно, в сферата на духа, на душата, на мисълта. Като мисли човек пак прави нещо, примерно, мислещият почва да пише и да говори, нали така? Ето, тия две неща, писането и говоренето, са вече в сферата на "реалността", не че духът и душата не са реалност, но такава е думата. Писането и говоренето (обсъждането) вече е нещо действително, щото вече има действия. Като се отприщи стихията на мисълта, нея вече нищо не може да я удържи, пак да я натика в окови, в прокрустовото ложе на немисленето. Мисленето е духовна сила, която не знае прегради - която руши всички прегради. Тя е по-мощна от водната стихия, която е способна всичко да руши по пътя си. Мисленето е самата мощ. Духът, имащ за своя сърцевина мисленето, също е самата мощ. Те всъщност са едно и също нещо. Това са две думи за изразяване на едно и също нещо.

Аз в ония видеобеседи по ПОтв (в предаването "На Агората...") говорих доста за творческото мислене, за това как то се формира, как човек може да привикне да мисли и то не как да е, а именно творчески. Чудя се дали да не взема да превърна в текст тия видеобеседи и да ги сложа тук, в своята книжка за мисленето? Какво ще кажете за тази идея? Сега специално не ми се пише и тази идея ми се вижда (може би по тази причина) за добра. Ще прослушам тия беседи за да видя дали си струват. Тях ги правих в неподходящи моменти, все бързах, в ранна утрин или в късна вечер ги правих, може пък нищо да не се е получило. Ще видя това, ще преценя. Пък и може да не ги използвам тук, в книгата. Ще видим. Има време да решим и това.

Спирам сега дотук. Някак си ми пресекна вдъхновението за писане тази сутрин. Може би да е заради онзи казус, който ме разстрои. Аз самият също съм болен от сърце, диагнозата ми е същата: кардиомиопатия и пр., дума по дума почти съвпадат моята диагноза и диагнозата на починалото момче. Излиза, че аз самият също мога да умра във всеки момент, при едно по-силно вълнение примерно. А работа ми като учител, каквото и да говорим, е твърде напрегната и стресираща. Дали изобщо ще издържа - дали не е време вече да се откажа от тази професия? Дали не е самоубийство да продължавам с тази толкова тежка и стресираща професия? Като едното нищо когато, примерно, се получи някакъв инцидент - на мен ми е достатъчно някакъв простак да направи една по-голяма простотия и това може да му повали на земята, може да ме убие, щото аз хич не ги обичам простотиите! - и ето, значи в такъв един случай като едното нищо мога да се просна на земята и да си отида. Деликатна работа е болното сърце. Болният сърдечно човек трябва да бъде много щаден. Това ми повтарят постоянно лекарите. Оня ден бях при джипито си, той ме прати да ми направят кардиограма, а като се върнах с листчето, като го видя, лекарят се хвана за главата - и мигновено ми издаде талон за преглед при кардиолог. Взел съм си час и ще ходя тия дни при кардиолог. Който като едното нищо може да ме остави в болница.

Изобщо не съм добре със сърцето напоследък. И сега го чувствам, че не е наред. Май ще се мре. Ето тази мисъл ме разстрои. То няма как да се живее вечно, самото занимание с философия, по теорията на Сократ, е приготовление за смъртта, но човешко е човек да се разстрои като почне да усеща наближаването на смъртта. А ето оня млад човек, на 18 години, изобщо не я е очаквал, тя си е дошла внезапно. И "случайно". Виновни за смъртта му няма. Сам си е виновен, нали така излезе според нашата родна медицина? И правосъдието вероятно ще приеме тезата на медиците. Интересен казус. Дали да не го разиграем с моите ученици, с които тия дни ще започнем заниманията си по философия на правото? Казусът е великолепен: да им предложа да изиграят едно съдебно заседание по този казус; сами си избират ролите (на съдия, на прокурор, на адвокати на подсъдимите и на близките на жертвата и пр.), а след това, изцяло импровизирайки, сами съчинявайки думите си, да изиграят самото съдебно дяло! И да видим коя теза ще победи в процеса. Мисля, че това е хубав казус. Таман за въведение в проблематиката по философия на правото. Като по поръчка животът ми сервира този великолепен казус. Като едното нищо ще го предложа на учениците. Те обичат да играят театър, знам го от опит.

Хайде, чао засега! Бъдете здрави! Желая ви хубав ден! И прекрасни мисли желая да ви споходят! В главата или в душата са ви тия мисли решавайте сами...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo