вторник, 16 февруари 2016 г.

Като философ такава ми е работата: да подръчквам и младите, и учителите, и родителите, и мениджърите да почнат да мислят по нов, по-различен начин



Ето по-долу снощния ми разговор с един мислещ млад човек, той е от Бургас; разговорът ми с него е доста симптоматичен и показателен, многозначителен бих казал; ето какво си казахме по една крайно важна обаче тема, свързана с реалната промяна в образователната сфера, която аз предпочитам да наричам "демократизация на отношенията":

П.С. каза: Здравейте! Как я карате?

Ангел Грънчаров каза: Мерси, бива, а Вие?

П.С. каза: Аз също. Как са децата ви?

А. Г. каза: Аз имам само едно дете, което е голямо, вече е мъж :-) Бива, добре е...

П.С. каза: А децата в училище?

А. Г. каза: А, в този смисъл ли? Ами бива, добре са учениците ми, с тях се разбираме. Аз само с чиновниците не мога да се разбера, иначе с учениците се разбирам чудесно...

П.С. каза: Супер! Нещо интересно? Някаква гореща тема скоро да Ви е вълнувала?

А. Г. каза: Напоследък съм затънал в издателския бизнес, издавам една популярна поредица от книжки по различни теми. Иначе главната тема е проект за непосредствена практическа демократизация на отношенията в училищните общности, по това пиша и мисля най-вече. (Примерно виж това: Нищо друго не е демокрацията - тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!) Ако искате да се включите в този проект, заповядайте!

П.С. каза: Трудно ми е да разбера мисълта ви. Напоследък се чувствам изключително тъп. Не знам каква е причината.

А. Г. каза: Не сте тъп. Просто аз се изразявам може би непонятно.

П.С. каза: Бихте ли го опростили?

А. Г. каза: Ами същината на проекта, казано човешки, е: ние, учители, ученици, родители да направим всичко, което ни е по силите в училищата ни да има действителна свобода, учениците да учат както е правилно, да се учат да мислят, да допринасят за търсенето на истина, в училищата да се появи живот, да изчезнат ония най-неприятни неща, които са довели дотам на младите да не им се учи, да не искат да мислят, четат, дискутират и пр. Т.е. да поведем битка срещу бюрокрацията, която прави така, че в училищата обстановката да е отвратителна, ако ме разбирате какво означава това... Не знам дали можах да Ви обясня нещата разбираемо.

П.С. каза: Това е страхотно! Ще е супер ако има има някакъв успех. От какво зависи успеха ви?

А. Г. каза: При Вас в Бургас може би в училищата вече има свобода? :-) Или и при вас се налагат промени?

П.С. каза: Какво означава свобода? Смисълът какъв е, какво имате предвид? Същото е като при вас, предполагам. Нищо по различно.

А. Г. каза: Ами свобода означава да правиш само това, което ти самият си избрал понеже си решил че е добро и правилно. Без да те питат как ти мислиш никой да не бива да ти налага това или онова.

П.С. каза: Кое ви наведе на мисълта че в Бургас го има това? Да. Тука ако искаш - бягаш.

А. Г. каза: Ами опитах се да се пошегувам! :-)

П.С. каза: Като искаш не учиш. Аха! Да, добра шега беше! :-) но не зацепих.

А. Г. каза: Да, свободата у нас се свежда до това: като не ти се учи, бягаш от час, после те мъмрят. Работата обаче е да стоиш в час защото ти е приятно, защото искаш да учиш, защото сам си се убедил, че има смисъл, ето тогава човек ще е свободен в училище. И също така да можеш да избираш дали да стоиш в час или да не стоиш, а ако не стоиш, да не те наказват. :-)

П.С. каза: Абсолютно. Но това не го има никъде. Как би могло да го има тук?

А. Г. каза: Ами аз смятам, че и тук може да го има, само ние не се ползваме от правата си, щото ние, българите, сме с робски манталитет. Пример: някоя даскалица не умее да работи с учениците по съвременен начин, поради което ги тормози, мъчи ги, кара ги да мразят и предмета, и училището. Принуждава ги да се страхуват. И учениците си мълчат. Ако реагираха като свободни какво щеше да стане? Ами щеше учителката да се принуди или да се променя, т.е. да става съвременна - или да се маха от училището.

П.С. каза: Да.

А. Г. каза: Просто казваш в час и то смело: госпожо, това, което правите, според мен е неправилно! Дайте да помислим заедно как да променим нещата, така се вижда, че работите не вървят. И почвате демократичен дебат с учителката. Имам предвид учениците, класът. И нещата ще потръгнат по нов начин. Такова нещо може ли да се случи при вас, в Бургас?

П.С. каза: Съмнявам се. Много бързо се обиждат. И после класната идва и мърмори. Това става когато някой се оплаче.

А. Г. каза: Ами трябва да се опита, смятам аз.

П.С. каза: И ни карат да им се извиняваме че и цветя да им носим. Да, така е.

А. Г. каза: Много е важно мнението на учениците за нещата, вие, учениците, сте народът, демосът, без вас да ви питат какво мислите нищо не бива да става - ако изобщо имаше демокрация у нас. :-) Но в нашите училища има неприкрит авторитаризъм, даскалите си налагат мнението, а те пък слугуват на началството, изпълняват нарежданията му; така не бива да продължава. Аз с този проект предлагам промяна. Нещо повече, революция. :-) Играя си с огъня, иначе казано. :-) Но като философ такава ми е работата: да подръчквам и младите, и учителите, и директорите да почнат да мислят по нов начин; изпълнявам си дълга като философ.

П.С. каза: Абсолютно.

А. Г. каза: А успех този проект ще има само ако се намерят повече и повече хора, които да почнат да мислят по нов начин. Т.е. като свободни и достойни хора. И не само да мислят и да говорят по нов начин, но и да почнат да действат практически, т.е. да внасят промени в съществуването ни, в отношенията ни. И тогава ще почне да става промяната към по-добро, а това вече е успех.

Тия, които ще се присъединят към проекта, ще трябва да станат нещо като "апостоли на свободата"! :-) Това не значи, че аз лично искам да ставам нещо като Христос. :-) Честно казано не ми се иска да ме заковат и мен с пирони на кръст. :-) Стар съм вече за такива неща...

П.С. каза: Трудна работа.

А. Г. каза: Смяташ, че няма да намеря никаква подкрепа ли? :-)

П.С. каза: Представа си нямам. Казвам го зареди нежеланието, което виждам у другите за каквито и да е било действия. Но пък кой знае!

А. Г. каза: Ако не стане промяната в образованието България ще загине. България агонизира. Положението е много сериозно. Най-лошото е това, че не се съзнава опасността. Масово не я съзнават!

П.С. каза: Именно. Всеки е щастлив ако го питате... сякаш.

А. Г. каза: Хората не разбират. Такова щастие е фалшиво. И мизерно. След време, когато е вече късно, ще разберат. А може и тогава да не разберат...

П.С. каза: Да.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Тук внезапно завърши диалогът ни. Младият човек се оттегли или се замисли, а може би се захвана с друга работа, по която се увлече и забрави за това. Не ми отговори, разбира се, на въпроса дали е готов да се включи в проекта. Не каза дали има желание да става нещо като... "апостол на свободата". Интересно е и друго: аз като разговарям по тия въпроси с моите ученици (примерно, вчера поставих темата отново пред един 12-ти клас), реакцията на учениците е същата като на този младеж от Бургас. Слушат внимателно, кимат на моменти с глава, личи си по погледите, че прекрасно разбират за какво говоря, ала се въздържат от изказване, тия, които се изказват когато стане дума за това има ли доброволци да се включат в проекта, да опитат нещичко да направят, говорят ето в какъв стил:

- О, не, господине, вече не! Мерси, не щем повече! Опитвали сме в предишни времена, но сме се опарили, край, повече не щем. Няма смисъл. Не става нищо. Промяна не може да има. Нищичко не може да се промени. Все едно човек да се опитва да счупи стена с глава. Не помръдва, колкото искаш удряй ако си нямаш работа. Пък и няма ефект. Само си усложняваш живота. И непременно ще ти отмъстят. Затова май никой ученик няма да посмее да се включи в проекта Ви.

Това ми говорят общо взето младите хора. Факт е, че никой до този момент още не се е включил, не е пожелал да се включи. Въпреки съблазнителните ми обещания за тия, които се включат, примерно да станат "много специални". И "облаги" им обещавам. (Примерно, да имат пълна свобода да решават дали да влизат в часовете по моя предмет или да не влизат!) Като стане дума за това дали някой е готов да участва, като настъпи неприятното мълчание, аз тогава казвам ето какво:

- Добре де, разбирам ви, съзнавам кое ви пречи да кажете, но все пак ме вълнува ето този въпрос: ако някой ученик се заинати и продължи да се държи като бунтар, не отстъпва малодушно, продължава да задава крайно неприятни въпроси на учителките си, настоява нещичко да се промени, щото по негова преценка е по-разумно, какво ще стане с него? Примерно, на учителки, които ги занимават с ненужни неща, карат ги да учат неща от техниката, да речем, които са отдавна остарели и ненужни, най-настоятелно казва, че това не бива да се прави, че е губене на време, какво ще се случи, питам аз, на такъв ученик?

И учениците ми отвръщат, че ясно е какво ще му се случи: ами като стане трън в очите на всички, ще му отмъстят, ще го тормозят, а най-накрая може и да не се дипломира, ще го изгонят от училището. Системата била такава, че няма как някой да издържи и да не се пречупи - ето това ми казват по смисъл учениците! Което наистина е вече страшно. А аз продължавам да говоря с тях по тия въпроси и да се опитвам да ги настроя да осъзнаят, че това не е толкова опасно, щото все пак живеем в демократично общество, че всички имаме съответните права, примерно правото да говорим открито каквото мислим, никой няма право да ни наказва че сме казали каквото мислим, да ни отмъщава, и други права имаме, и учениците си имат своите права и трябва да се ползват от тях, да си бранят правата когато някое началство не ги зачита, но ето, учениците ме гледат недоверчиво и се умълчават. Няма желаещи до момента, да, няма такива, вярно, аз съм питал само 2-3 класа, още не съм говорил с по-голямата част от класовете и от учениците. Тия дни непременно ще разговарям и с тях.

Като идеята е учениците, които евентуално пожелаят да се включат в проекта, да получат наистина по-специален статус, всеки от тях ще има своята автономия на волята, което значи, че сам ще решава какви инициативи да предприема, с какво да се захваща, как да се държи, какви думи да казва тук и там, той ще изобретява своите активности в най-различни посоки и сфери, примерно по начините на преподаване, по проблема за дисциплината, по проблема за отношенията учители-ученици, ученици-администрация и пр. Идеята е в главите на участниците на проекта, имащи тази автономия, да се родят колкото е възможно по-свежи идеи и инициативи, разбира се, отвреме-навреме участниците в проекта ще се събират, примерно, в Дискусионния клуб на училището и ще обменят мисли и идеи, ще съобщават кой какво прави и какво иска, как вървят работите му и пр. Ако му е нужно съдействие, подкрепа и помощ, ще може да ги иска от групата съмишленици и съратници по делото за демократизация, по проекта, в който са включени, по който работят заедно все пак. Та ще видим, интересно е да се разбере какво ще се получи, аз имам предчувствието, че в тази инициатива като цяло "има хляб", дето се казва, има и голямо бъдеще. Този е пътят според мен. Разбира се, трябва да се говори и с родителите, като имаме родителска среща, аз лично ще мина по всички класове и ще кажа за проекта за непосредствена и практическа демократизация на отношенията в училищната общност; интересна ще ми бъде реакцията и на родителите.

А най-интересна, не крия, ми е реакцията на учителите! И на администрацията, разбира се. Аз непременно тия дни ще разговарям и с много учители, а също и с ръководството, с хора от мениджърския екип на училището. Ще се наложи да ида да разговарям и с хора от РИО-Пловдив, с хора от по-високото министерско "доброутро", както се казва. Ще потропам на доста врати, ще разговарям с доста хора, не крия, имам голям изследователски интерес, нещо като "изследователска треска" ме е обхванала, признавам си! Искам да разбера какво ще се случи, как ще реагират тези хора. Интересно ми е да разбера дали ще се намери учител-съмишленик, който обаче да не сътрудничи само на думи, на едно чисто "теоретично ниво", а да пожелае и да поработи в тази посока, а допринесе с нещо реално, нещо практическо, да направи нещо на дело. Щото на думи всички сме все големи бабаити, да се изразя така, но на дело общо взето сме предимно страхливци, нали така излиза? Или сме "благоразумни", да употребя тази по-приемлива дума, че думата "страхливци", нищо че е справедлива и точна, е някак си обидна.

А хората не бива да се обиждат - или бива, а, като са страхливци или малодушни, бива ли на такива да им се каже това? Дали не е по-добре да им се каже, да пострадат малко, та това да стане основата на тъй желания душевен прелом? Може ли да настъпи душевен прелом без да имаме достойнството открито да си казваме истината направо в очите? Какво толкова, че някой ти е казал истината право в очите, какво има да му се обиждаш за това, та той ти прави добро? Е, била неприятна тази истина, от нея, видите ли, било боляло, какво като боли?! Ами че трябва да заболи, та да усетиш нещата, а на тази основа и да можеш в един момент да почнеш да се променяш! Но първом трябва сам да се отвратиш от себе си, от своето малодушие, от твоята склонност да правиш мерзавщини и пр. Мерзавщина е според мен да гледаш недостойното държание на много хора около себе си, а да си мълчиш - и по този начин да ги насърчаваш да продължават да затъват в малодушието си. Или в страхливостта си. Или в недостойнството си

Та ще видим какво ще стане и с тази поредна моя "щура идея". Аз лично мисля, че са ни необходими най-вече такива щури идеи. Стига сме били толкова благоразумни и кротички, и изпълнителни, и мълчаливи, и търпеливи, и тихички, и покорни, щото, видите ли, "Покорна главица сабя не я сече", "Мълчанието е злато", "Езикът кости няма, но кости чупи..." и т.н., и прочее, и так далее, и ала-бала.

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не бъдете толкова прекалено благоразумни! Дайте израз малко и на способността си да бъдете поне малко по-щури! А, толкова ли е трудно това да опитате да излезете от кожата си на "изцяло положителни" и "напълно приемливи" хора? Опитайте, какво толкова ще ви се случи? Само за опита или за идеята опитайте, а? Пък тогава, като опитате да се държите малко по-различно, пак ще поговорим?! Тогава може би ще видите нещата с други очи, а? От друга позиция погледнати нещата може би изглеждат иначе, а? Какво ще кажете, защо мълчите толкова?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: