сряда, 24 февруари 2016 г.

Моя реплика във Фейсбук по повод съмнителни твърдения на стария манипулатор Петко Симеонов



Петко Симеонов каза: Доживях да одобрявам казано от Румен Гечев (по повод КТБ в "Референдум"). Преди беше заядлив партизанин. Сега - разумен мъж.

Докато Мартин Димитров беше председател на СДС, хич не ми беше убедителен. Напоследък го виждам в друга светлина. Сериозен и отговорен! Браво, Мартине!

Ангел Грънчаров отвърна: Гечев бил "разумен"? :-) Колко странно, невероятно, непонятно, абсурдно даже твърдение! Колко смешно твърдение!!! Гечев, архитектът на жанвиденовата разруха, бил станал внезапно "разумен"?! :-) Може, ама утре: колкото Бокова или Гоце Първанов могат да станат морални, т.е. да престанат да лъжат!

Хората не се менят толкова кардинално, драги ми г-н Симеонов, такива духовни и личностни салтоморталета не стават в реалния живот, а само във фантастиката! Човек си остава докато е жив все същият, с редки изключения, а пък ако е бил комунистически мерзавец ще си остане такъв докато диша, до гроб. Железо-бетонните комунистически глави даже не могат да се трошат, камо ли да се променят "от само себе си". Това като философ съм длъжен да Ви го кажа, щото имам чувството че се опитвате да излъжете някои наивници - или да хванете в мрежите си някои млади, неориентирани души.

То тия всичките неща зависят тъкмо от възприемащото око, г-н Симеонов. Затова няма как Вашето чисто субективно възприятие да стане всеобщо или меродавно, слава Богу! :-) Прочее, Бог си знае работата, съвсем разумно и мъдро е устроил човека по този именно начин.

Пък и понятието Ви за "разумност" и дори за "мъжественост", драги ми г-н Симеонов е най-вероятно твърде... интересно (да не употребя друга, по-точна, ала обидна дума).

А Мартин Димитров винаги си е бил сериозен и отговорен. Просто Вие тогава, поради ненавистта си към Костов, сте го възприемал неадекватно - щото той тогава стоеше редом до Костов: виждате ли колко Ви вреди на Вас лично пристрастността, политическата обремененост и изкривеността на възприятията?!

Та всичко това потвърждава тезата ми за илюзорно възприемащото око - възприемащо в зависимост от съответните партийно-ценностни очила-пристрастия. А възрастни хора като Вас все пак трябваше с годините да помъдряват поне малко от малко... Сега ще кажа и нещо, от което ще подскокнете съвсем: той и самия Костов винаги е бил разумен! :-) И е казвал много лично неприятни Ви истини! Но Вие изобщо, убеден съм, никога не сте го възприемал като разумен. Защо ли?! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: