Тази сутрин завърших оформянето, предпечата на своята нова книжка със заглавие "Как да се науча да мисля?" и написах ето какви уводни думи към нея, които поместих, както се полага, най-отпред; след малко ще занеса файла до печатницата, искам тия дни да излезе и нейното хартиено издание (за което, прочее, от днес приемаме и заявки, ще отпечатаме толкова бройки, колкото заявки имаме; за мен е крайно любопитно да разбера колко хора имат известни безпокойства относно своята способност за мислене!); та ето какво пише в увода на съвсем свежата книжка, излизаща в поредицата, наречена Популярна библиотека на списание HUMANUS:
Интересно, точно се налага да напиша нещо като увод към своята книжка за мисленето (въведение в курса по творческо мислене) и попадам на ето това изображение, съдържащо тия именно думи: никой не иска да поумнее – защо ли? Никой няма съмнение в „достатъчността” на своите умствени способности, в развитостта на своите умения да мисли! Големи умници се извъдихме, няма що! (Никой не се замисля за това дали помъдрява поне малко?) Перфектни сме си сякаш в тази сфера, много сме напреднали, велики сме направо! Пиша набързо под това изображение ето какъв коментар:
Да, така е, но е така защото всеки се мисли за умен, а най-категорични в това самомнение са тия, които нямат никакви основания да мислят така; просто са дълбоко заблудени по този повод.
Немислещите хора са немислещи щото са си втълпили, че всичко си знаят – и по тази причина не им се налага да мислят. Да мислят тия, дето не знаят, ний като си знаем, защо ни е да мислим? Навремето великият Сократ, както е известно той е бил провъзгласен от самия оракул, от самата жрица Пития за „най-мъдрия от всички гърци”, т.е. има несъмнен атестат за мъдростта си, обичал да повтаря: „Знам, че нищо не знам…”, а понякога и добавям подразбиращото се „… а вие и това дори не знаете”. Съзнанието за своето незнание е предпоставка да тръгнеш по пътя на знанието. В днешно време е пълно с многознайковци, но затова пък същинска рядкост е да срещнеш мислещ човек. И като го срещнеш, да го разпознаеш. Щото немислещият няма как да разпознае мислещия.
Написах тази книжка за няколко дена. Нямам никакви претенции, че, видите ли, съм казал кой знае какво. Тази книжка е покана за размисъл и за разговор по темата, нищо повече от това. Поставям темата, по която се налага много да се мисли, търси и обсъжда. Ще се радвам ако повече хора, попаднали на книжката (мигновено я публикувам онлайн, та повече хора да стигнат до нея!), се позамислят по-сериозно и отговорно по поставения в нея проблем.
Да откриеш истината за самия себе си, да победиш илюзиите относно самия себе си, които са така коварни, е първа задача на човека, на когото не е безразлично собственото му бъдеще. Не е истина, че само простаците (сиреч, немислещите) у нас успяват, това нещо е просто аномалия. Мислещите обаче имат огромно превъзходство над другите хора; по цял свят истински успяват именно те. И у нас неминуемо ще стане така.
Да си пожелаем този ден да настъпи все пак по-скоро. От нас зависи обаче кога ще дойде този прекрасен ден! Желая ви успехи на попрището на мисълта!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар