Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти са биле против официална Русия

Из: Симпатичният абсурд на българското прошение в потури пред султана за Европейско развитие на България, Автор: Иво Инджев

Абсурдът рядко може да е симпатичен. Дефилето на кметовете и заместник кметовете от Сопот, Карлово, Калофер и Копривщица, облечени в български носии, дефилиращи на жълтите павета в София под музикалния съпровод на гайди, е симпатичен абсурд. Най-напред да кажа защо е симпатичен.

Мотивът на тези овластени от съгражданите им днешни български европейци с бутафорни потури, дошли на прошение пред Гражданина за европейски развитие на България Бойко Борисов, е истинската им, атавистична тревога, да не би да се загубим фатално в европейския лабиринт. Всеки един от тях се усеща май като Тезей, който иска да ни спаси от Минотавъра на националната безличност. Това е симпатичен порив при цялата бутафория на мизансцена от спектакъл на ансамбъла на „Филип Кутев” от времето на НРБ.

Дошли бяха да помолят султана в учебниците по история да остане терминът “турско робство”. Внесоха и подписка с около 3000 подписа срещу отпадането на популярната фраза. Султанът от София отговори на очакванията им и им съобщи, че е очарован от тях...

... А сега да обясня защото просителите, при цялата им фолклорна симпатичност, са абсурдни в поведението си. По две причини.

Първо: ако има някогашни българи, които под османско владичество да НЕ са били роби, това са най-вече тогавашните жители на Копривщица, Карлово, Сопот и Калофер. Идете и вижте „робските” им къщи, с които днес се гордеем (и пред чужденците). Японска класация наскоро постави Копривщица сред най-красивите европейски селища (създадено от български роби?).

Второ: дали днешните юнаци с байраци и прочее атрибути на националната гордост, които демонстрират своята бунтовност, гордост и непримиримост, носят гените на роби? Питам (ги) най-добронамерено. Дано се позамислят малко над този абсурд.

Има и друго. Има и други българи. Доста по-информирани са и имат същото право да бъдат смятани за български патриоти, но от позицията на експертността. По-малко ли тежат те когато с имената си застават зад тезата, че не сме потомци на роби?

Туземните служители на култа към една от двете империи, които са се борили да няма България, трябва да знаят, че Русия се превръща в по-голяма заплаха за нашето съществуване като нация и държава именно поради тяхната колаборация с нейните имперски домогвания, срещу които са ни предупредили великите ни предци. Опитите им да обявяват за „турчин” всеки българин, който им съобщава тази истина, са признак на отчаяние пред истината, срещу която няма какво да възразят и по тази причина сипят лични обиди като признание за невъзможността да спорят с аргументи.

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…” (Русчук, 1-й Март 1886 г., Зaхари Стоянов)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo