Излизат доста неясни информации за това какво точно се е случило вчера на срещата между министър-председателя и младите българи в Лондон. Казионното БНТ излезе с малоумната информация, че някоя си луда нещо го била ядосала, моля ти се. После в различни медии започнаха да излизат информации, че срещата не била гладка и имало нещо леко напрежение. Ето всъщност важната част от това, което се е случило вчера. Млад българин е задал на министър-председателя следния въпрос:
„Първо искам да ви поздравя за избора на новия ви образователен министър – чудесен начин, отново с негласната подкрепа на „златните пръсти“ и ДПС. Но не това е важното. Честито, закрепихте правителството! Имаше статия тази седмица в Шпигел – видяхте ли я? За Пеевски – човекът, който не споменаваме. Знаете ли, интересното е, че Spiegel значи огледало. Искам да ви питам: когато четете медиите му, потребявате услугите от различните му/ви бизнеси – вече съвсем не е ясно как си ги разпределяте – когато се погледнете в огледалото, започнахте ли да виждате Пеевски? Благодаря ви!“
Последвали бурни аплодисменти от цялата зала. Отговор не последвал. Само вдигане на вежди.
Така само ви разказвам, ако случайно се чудите какво е станало вчера в Лондон в нашето посолство. Защото, за жалост, няма да го прочетете в никоя медия. Дори тези, които смятаме за свободни, също са зависими и също не са на страната на гражданите.
Вече излязоха и видео записи. Навсякъде клиповете са монтирани, така че да не можете да видите този въпрос. Медиите не го предават, значи не се е случило. Да, но се е случило и сега и вие знаете за това. Лека вечер!
Мето Байкушев (Взето от страницата на Бисер Киров)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар