Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 март 2016 г.

Впрочем преди всичко друго сме хора, а всичко останало е в добавка...



По повод на публикацията ми със заглавие Малко носталгично за моя университет - и за града, в който минаха няколко незабравими години от моята младост на страницата на Асоциацията на завършилите Санкт-Петербургския университет по повод на моя проблем, че съм искал да отида на общото събрание на випускниците, но не съм могъл да реша досадния финансов проблем администраторът на групата ми отвърна ето какво:

Ассоциация выпускников СПбГУ каза: Ангел, надеемся, в следующий раз сложится.

Във връзка с което аз пък предложих нещо, което ми хрумна в този момент:

:-) Да, будем надеятся, что в следующий раз сложится. В этой связи я позадумался и вот какая мне идея пришла в голову: нельзя ли члены Ассоциации помогать друг друга для решения этой проблемы? Дело в том, чтобы приехать в другом городе самая большая проблема это где ночевать, вот, ее можно решить так: скажем, петербургский член Ассоциации приезжает ко мне в гости в Пловдиве, он будет ночевать в моем доме бесплатно, будет моим гостем, скажем, неделю, две, а потом пригласить меня в Петербурге и я буду ночевать в его доме, вот и самую трудную проблему вместе решаем!

Ведь не все члены Ассоциации являются оригархами, я как сказал простой преподаватель философии и никогда не смогу накопить деньги чтобы заплатить ночевание в петербургской гостинице; а вот как я предложил, тогда легче будет. Нельзя ли в рамках Ассоциации сделать что-то чтобы люди смогли связыватся друг с другом чтобы решать эту бытовую проблему?

Иначе в личном качестве тоже можно, но прошло много лет с тех пор как я закончил С.-П.Университет, у меня уже нет контактов, было, но мы потеряли друг друга, связи сорвались. Прошу извинения что так много писал, по это по моему важно в чисто человеческом плане. Мы между впрочем все таки прежде всего люди, а остальное вдобавок. :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: