петък, 11 март 2016 г.

Малко носталгично за моя университет - и за града, в който минаха няколко незабравими години от моята младост



Преди няколко месеца встъпих в Асоциацията на завършилите Санкт-Петербургския държавен университет, бях приет в нея, сканирах си дипломата, изпратих я, изобщо съвсем официално влязох в тази организация. След това бях поканен да участвам на ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА АСОЦИАЦИЯТА, проведено на 13 февруари в Санкт Петербург. Дадох заявка за участие, регистрирах се и се опитах да намеря по някакъв начин нужните ми за пътуването и престоя там средства, разбира се, решението на такава една финансова задача за мен се оказа непостижимо; по тази причина, за жалост, не отидох на въпросната среща. Сега обаче по имейла получих съобщение, че на сайта на организацията са публикувани материали, които разказват как всичко е протекло, ето, по този начин мога един вид индиректно да участвам във форума. Ето, разгледайте и вие:



Ето и представянето на срещата по главния канал на телевизията в Санкт Петербург:


Разбира се, за мен градът и университетът, в който минаха няколко най-интензивни за моето личностно и духовно раждане (предпочитам тази дума пред думата "изграждане") за мен имат една много вълнуваща сантиментална стойност; 33 години минаха от завършването ми, от напускането на Петербург (с диплома в джоба) през далечната 1983 година (бил съм тогава на 24 години само, аз завърших пълния курс на този университет предсрочно, само за три години!) и оттогава никога не съм имал възможността да се върна в Петербург, не съм пътувал дотам, въпреки огромното ми желание, разбира се. И си имам една мечта: докато съм жив все пак поне за няколко дни да мога да се разходя из улиците на града, в който минаха три години от моята младост, да посетя сградите на университета, да видя какво се е променило, защото аз помня Петербург какъвто е бил в едни съвсем други, различни от сегашното, времена.


Ще видим дали някога ще ми се сбъдне това желание! Само Бог знае дали това някога ще стане. Но с Божията помощ, знайно е, човек всичко може да постигне...

ДОБАВКА: А на сайта на Асоциацията и на страницата й във Фейсбук написах ето какво съобщение за да обясня някак своето неучастие, т.е. ситуацията, в която се намирам:

Завидую тем, кто участвовал на встрече в феврале! Я из Болгарии, из города Пловдива, хотел участвовать, вступил в Ассоциацию, но к сожалению не смог приехать в Санкт Петербурге вопреки своего желания по глупой причине (финансовой, средств не смог найти, дело в том, что я простой преподаватель по философии). Да, и такое есть в жизни. Но будем надеятся, что в следующий раз приеду и поучаствую в собрании, в встрече. Ведь 33 лет прошло с тех пор как я закончил Санкт Петербургский университет и за все это время никогда не был в городе на Неве, а это стыдно! А так много хотелось снова приехать в город, в котором прошли несколько так интензивных лет моей молодости...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: