ПРОЧЕТИ ГО ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СИ ОТЧАЯН…
Ако можехме да видим живота си отстрани, щяхме да осъзнаем какви щастливци сме! Въпреки всички проблеми, въпреки всички несгоди!
Aко имаш храна в хладилника си, дрехи на гърба си, покрив над главата си и място, където да спиш, значи си по-богат от 75% от населението на света.
Ако имаш пари в банката и портфейла си, значи си сред 8-те % обезпечени хора по света.
Ако тази сутрин си се събудил здрав, значи си по-благословен от 1 милион души, които няма да преживеят тази седмица.
Ако не си преживявал ужасите на войната, затворите, мъченията, глада, значи си по-щастлив от 500 милиона души, които в момента агонизират в страдания.
Ако можеш да влезеш в храм, без да се страхуваш от наказание, значи си по-щастлив от 3 милиарда души по света.
Ако четеш това съобщение, значи си по-голям късметлия от 2-та милиарда души по света, които не могат да четат.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Така е, трябва да ценим това, което имаме - и да не ламтим за онова, без което прекрасно може да се живее. За това велико благодеяние - че сме живи и здрави, че сме се събудили тази сутрин и че Бог ни е дал и този ден! - сещаме ли се да благодарим на Бога всеки ден? Тъй че ако ценим това, което имаме и особено истински важното, което сме щастливци че ни е дадено, то тогава човек може да бъде доволен от живота си.
Но такава една настройка не бива да води до задоволство, което да ни дезактивира: човекът въпреки всичко е длъжен да живее в безпокойство - и да работи да постига повече и повече, а също и по-доброто. Но трябва да умеем да различаваме истински важното от онова, без което наистина може да се живее. Примерно човек може да живее без много пари, може да живее и със съвсем скромни пари. Но човек не може да живее пълноценно ако не прави нужното да разгърне своя личностен и духовен потенциал. Ако не го прави, тогава дегенерира.
И започва да съществува по нечовешки начин, по начин, който е присъщ на животното. А ето това е истинската трагедия на човека: духовната пустота, духовната пустош, в която пребивават душите на повечето от хората. Примерно хората, които не четат добри, стойностни (или изобщо никакви) книги. Духовната пустош поразява душите - и заради нея такива хора оскотяват. И са способни на какви ли не поразии. Съсипват не само своя живот, но и живота на околните... темата е огромна, затова спирам дотук.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар