петък, 25 март 2016 г.

Още три часа по философия и няколко необходими въпроса към всички вас







Това е положението. Самата истина е такава. Не бива да си мислим, че положението е бляскаво. Но се опитваме да правим нещо по-истинско. Тепърва много неща предстои да се променят. Не е леко. Но трябва да се работи упорито. Във вярната посока обаче. Щото се разбра, че в погрешната посока просто няма смисъл да се работи. Нищо не може да се постигне ако се работи в невярната, в погрешната посока. Там работите са безнадеждни. И съвсем фалшиви. От всичко фалшиво трябва да се освободим. От всичко фалшиво трябва да се откажем. Срамота е да се мъчим да живеем и да учим по един фалшив, отдавна доказано безсмислен начин. Истината е проста: без свобода е невъзможно да се живее по човешки начин. Без свобода всичко губи смисъла си. И става неистинско, става менте. Не ви ли омръзна от менте-образование? Не ви ли омръзна да живеете в менте-държава, в страна, в която всичко е менте, всичко е неистинско? Докога ще продължим кротичко да живеем в единствената такава държава на земното кълбо?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Удивително е как успявате да провеждате толкова безинтересни и безсмислени часове. Може би е време от вас да се заинтересуват началниците ви...

Ангел Грънчаров каза...

Вероятно имам талант за това, мила другарко! :-) А Вие лично какво разбирате под интересен и смислен час? Може би Вашата представа за такъв час е сбъркана? Или Вие не допускате възможността нещо да сгрешите? Апропо, Вие разбирате ли нещичко от философия? Кажете, интересно е да обсъдим тия въпроси.